Що е любов,според немския философ Артур Шопенхауер.

Що е любов? – Воля, която се стреми да заживее в ново и отделно създание.

Артур Шопенхауер е немски философ. Неговото най-известно произведение е „Светът като воля и представа“.

Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения.

Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.

… Платоническата любов е глупост, защото любовта не се задоволява даже със споделяне на чувствата – тя желае, търси, изисква настоятелно пълното притежание на обичания обект. Влюбеният иска да чувства в мъжката си мощ обичаното, желаното същество и чрез неговото притежание да изпитва пълна наслада от чувствата си.

… Не лицето, а силата и смелостта привличат жената. Тези качества като че ли осигуряват за децата крепко покровителство. Затова именно жените се влюбват рядко в красиви и изнежени мъже; те обичат крепкостта на мишците, широчината на раменете. Малко важи дали човек е грозен, стига да е силен. Те искат мъжественост.

Правдивостта, решителността, смелостта, сърдечната добрина: тези качества също пленяват жената, защото бащата ще предаде същите качества на сина си.

Напротив, умствените дарби не упражняват влияние върху жената, защото бащата не може да ги предаде на децата си. Често пъти глупците имат повече успех сред жените, отколкото духовитите хора. В живота се срещат бракове по любов между груби, глупави, но здрави мъже и нежни, впечатлителни, образовани и надарени с вкус девойки.

… Най-честните и най-правдиви хора пренебрегват добросъвестната честност и извършват прелюбодеяние в ущърб на всичко, щом страстната любов ги овладее.

В това отношение следната мисъл на френския книжовник Шамфор е твърде забележителна: „Когато мъж и жена са обзети един към друг от буйна страст, струва ми се, че каквито и пречки да ги разделят – мъже, родители и други, двамата влюбени си принадлежат един другиму природно, те си принадлежат по силата на божественото право, въпреки човешките закони и условности.”

Ако някои въстанат и против тази теория, достатъчно ще бъде да им припомним думите на Спасителя в Евангелието. С каква снизходителност се отнася той към прелюбодейката, когато казва на присъстващите, че измежду тях няма нито един, който да не е извършил греха на прелюбодеянието!

… Ако Петрарка бе смогнал да задоволи страстите си, той би престанал да възпява любовта си, както птицата, след като снесе яйца в гнездото си.

… Прищевките, които се пораждат заедно с любовта, са като скитащи огньове: те разпалват най-буйно въображението, водят ни по блатата, а после угасват.

… Нека прибавим за утеха на тихите и обичащи се души, че понякога към половата любов се присъединява чувство от съвсем друг произход – една същинска обич, основана върху съобразността на мислите и характерите. Но тази обич се проявява само когато половата любов е угаснала в сладострастието.

… Любовта е възмездие на смъртта.

Раждането и смъртта се уравновесяват непрестанно, те са двата полюса на всички прояви в живота.

Брак: Що е брак? – Примка, която природата ни слага.

Когато нямаш никакви измами, трябва да виждаш в брака предимството да бъдеш гледан на стари години или в случай на болест и да си имаш домашно огнище. Трябва също да вземеш предвид и неприятните страни на брака: разходи, грижи за децата, упоритост, прищевки, остаряване или грозота след няколко години, лъжи, изневяра, лудешки желания, истерични припадъци, любовници – пъкъла и дявола.

Балтазаре Грациано нарича четиридесетгодишния мъж „камила”, защото имал жени и деца. Младежите, които се женят, стават товарен добитък на жените си. Дори и за най-добрите измежду тях жената е младежко прегрешение, което те влачат след себе си цял живот.

Жененият мъж носи цялата тежест на съществуването, а нежененият – само половината. Който се посвещава на музите, трябва да избягва брака.

Философът се нуждае от времето си. Всички велики поети, които са били женени, са били нещастни. Дори на Шекспир два пъти са били слагани рога.

… Щастливите бракове са твърде редки, защото естествената цел на брака не е щастието на сегашното поколение, а на бъдещото.

… Често браковете по любов завършват нещастно, защото осигуряват щастието на бъдещото поколение в ущърб на сегашното поколение: „Който се жени по любов”, казва испанската поговорка, „ще живее в страдание”.

… Къде има същински едноженци? Повечето от нас са живели в многобрачие. И понеже всеки мъж се нуждае от много жени, не е ли справедливо той да бъде освободен и да може да се нагърби с много жени.

Тогава последните ще влязат в същинската си роля и дамата, това чудовище на европейската цивилизация и на германо-християнската дивотия, дамата със своите смешни искания за почит и чест, ще изчезне.

Когато няма вече да има „дами”, Европа ще бъде очистена от тези нещастни моми, чийто живот е само мръсотия.

… Всеки мъж, който се подчинява на брака, сиреч на оная тъй изгодна за противната страна капитулация, се задължава да бди занапред тази капитулация да бъде зачитана, с цел този договор да не загуби нито за ден силата си, ако другите свикнат да го спазват с пренебрежение.

… Законите, които уреждат брака в Европа, допускат, че жената е равноправна с мъжа, а тази изходна точка е съвсем погрешна.

… Въпросът дали е по-добре да се оженим или обратното, се свежда в много случаи към знанието дали нуждата да се любим е по-силна от нуждата да се храним.

… Между философите и поетите, онези, които са женени, се занимават повече с личните си работи, отколкото с благосъстоянието на науката и изкуството.

… Мъжът може лесно да създаде по стотина деца на година, стига да има толкова жени на разположение. Напротив, жената, дори да би имала толкова мъже, пак не би могла да роди повече от едно дете на година, с изключение на близначета. Именно затова мъжът търси винаги други жени. Когато жената остава вярна и привързана само към един мъж, природата я подбужда по нагон и без размишление да се стреми да запази при себе си този, който трябва да я храни и да покровителства малкото й семейство.

От това следва, че верността в брака е естествена за жената и следователно прелюбодеянието на жената е много по-непростимо от прелюбодеянието на мъжа, именно поради последиците си и защото е противно на природата.

Жени: Трябвало е умът на мъжа да бъде затъмнен от любовта, за да нарече „хубав” този нестроен, тесноплещ, широкобедрен и късокрак пол. Всичката хубост на жената е съсредоточена в нагона към любовта.

… Лесно е да видим, че жената е създадена за подчинение. Поставена от случая в независимо положение, всяка от жените се привързва към един мъж, защото по природа се оставя да я насочват и да й заповядват. Толкова много се нуждае тя от господар. Ако е млада, тя търси любовник, ако е стара – изповедник.

… Достатъчно е да наблюдавате кое занимава и привлича вниманието на жените в един концерт, в операта или в театъра, за да видите нехайността, с която те продължават брътвежа си при най-хубавите места на най-големите творения. Ако е вярно, че древните гърци не са допускали жените на театралните представления, те са имали пълно право: така поне са могли да чуят нещо.

В целия свят този пол не е дал ни един единствен истински велик ум, ни една пълна и самобитна творба в изящните изкуства, нищо, което да има дълготрайна ценност.

Самотни и частични изключения не променят нищо в реда на нещата. Жените са и ще останат изобщо най-съвършени и непоправими еснафки.

…Старата френска галантност и германо-християнска глупост са ни довели до най-безсмислено благоговение пред жените. Каква полза сме извлекли от него?

Жените са станали по-високомерни и по-безочливи. Те напомнят свещените Бенарески маймуни, които вярват, че всичко им е позволено, защото съзнават пресветия си сан и неприкосновеността си.

… Лъвът има зъби и нокти; слонът и глиганът – бивни; бикът – рога; сепията – черна течност. Жената притежава скритостта, престореността, измамата и лъжата.

У нея прикритостта е вродена; най-остроумната, както и най-глупавата са все прикрити и би било почти невъзможно да срещнеш жена безусловно истинолюбива и искрена.

От нейната лъжливост произлизат неверността, измяната и непризнателността.

… Наблюдавайте две жени, които се срещат на улицата. Те се изглеждат презрително, хвърлят си погледи като гвелф и гибелин. Вижте ги, когато се заприказват за първи път, те употребяват повече прикритост, принуденост и сдържаност, отколкото двама най-дълбоки дипломати.

… Във всеки случай жените превишават мъжете по състрадание, човещина и съчувствие към ближния.

Справедливостта е по-скоро мъжка добродетел, а състраданието – женска.

Достатъчно би било да видим жена да изпълнява съдийска роля, за да се изсмеем високо, но милосърдните сестри струват повече от милосърдните братя.