Шефовете на Българската народна банка (БНБ) гласуваха да си повишат заплатите с близо 10% от 1 януари тази година, защото сегашните им възнаграждения изостават от пазарните нива.
Това става ясно от бюджета на БНБ за 2019 г., който в края на декември е изпратен в Народното събрание за сведение, пише „Медиапул“.
Управителят на БНБ Димитър Радев е получавал 15 368 лв. на месец през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., но от 1 януари тази година възнаграждението му се повишава на 16 849 лв. Тримата подуправители Калин Христов, Димитър Костов и Нина Стоянова вече ще взимат по 14 442 лв. вместо получаваните през миналата година 13 173 лв. на месец. Останалите трима членове на управителния съвет, които нямат всекидневни оперативни функции – Лена Русенова, Елица Николова и Людмила Елкова, ще взимат по 4814 лв. вместо досегашните 4391 лв.
Не е ясно дали тези суми включват допълнителното материално стимулиране, или представляват само основното възнаграждение. Причината за повишението е проведено проучване на нивата на възнагражденията в търговските банки към 1 юли 2018 г., което показало „изоставане на средните общи месечни възнаграждения на членовете на управителния съвет на БНБ в сравнение с възнагражденията на ръководителите на банките с 9.63%“, пише в документа.
Според закона за БНБ заплатите в централната банки не може да са по-ниски от средните пазарни нива, за да няма текучество на персонала и БНБ да привлича висококвалифицирани специалисти, а и да е независима. За разлика от ръководството на БНБ, останалият персонал на банката получава заплати, отговарящи на средните в банковия сектор към 1 юли 2018 г., но въпреки това и редовите служители на централната банка ще получат увеличение. Месечното възнаграждение на ръководния персонал се вдига от 4559 лв. на 5244 лв., на специалистите – от 1960 лв. на 2380 лв., а на поддържащия персонал – от 1064 лв. на 1302 лв.
В доклада си до депутатите БНБ изрично подчертава, че „бюджетът на БНБ се финансира изцяло със собствени ресурси“, като под „собствени ресурси“ централната банка най-вероятно има предвид международните валутни резерви на страната, които управлява, и всички такси, отчисления, лихви и др., които има право да събира по закон. С цел да е независима централната банка сама си гласува бюджета, както и възнагражденията на ръководството и персонала. Освен това БНБ не може да бъде проверявана от агенцията за финансова инспекция (например за редовността на обществените поръчки), а само от Сметната палата, отново в името на независимостта.
Централната банка, а от 1 януари 2018 г. – и Комисията за финансов надзор, са единствените държавни регулатори, които си извоюваха възнаграждения на пазарен принцип в рамките на бюджети, формирани изцяло от „собствени ресурси“. Преди година КФН премина на издръжка изцяло от бизнеса, което ѝ позволи да си вдигне бюджета и заплатите на ръководството двойно. Така шефката на КФН Карина Караиванова започна да получава 13 146 лв. на месец, но и това не помогна да се избегне кризата в застрахователния сектор.
Окуражена от примера на КФН, която пък се оправдаваше, че въвежда модела на БНБ, през 2018 г. и Комисията за енергийно и водно регулиране се отправи на поход към по-високи заплати. Тя стана поредният „независим“ държавен орган, който отмени статута на персонала си на „държавни служители“ и върна договорите по Кодекса на труда, за да отпаднат максималните лимити на заплатите, каквито съществуват за държавните служители. На закрито заседание през ноември КЕВР гласува нови правила за работните заплати, които обаче не са публични. Не е ясно дали ведомството е узряло до идеята да премине на „пазарни“ заплати по подобие на БНБ и КФН, въпреки че на практика бюджетът му се финансира изцяло от такси от енергийните и водните дружества, плащащи за контрола върху дейността им и за определянето на цените им. Значителна част от таксите, събирани от енергийния и воден регулатор, обаче отиват в държавния бюджет.
Догодина БНБ ще разполага с бюджет от 112.8 млн. лв., което е ръст с 9.6%. Около една трета от бюджета са разходите за персонал (близо 33 млн. лв.), които се повишават с 3 млн. лв. спрямо 2018 г. Приблизително по една трета имат и другите две основни пера – издръжка на паричното обращение (35 млн. лв.) и разходи за материали, услуги и амортизация (близо 38 млн. лв.). За сравнение, през 2018 г. БНБ си гласува бюджет от 103 млн. лв., от които реално изхарчи около 96 млн. лв. Съществен проект от инвестиционната програма на БНБ за 2019 г. е изграждането на нов касов център в Пловдив на стойност 14.2 млн. лв. Други 3 млн. лв. ще се похарчат за системите за сигурност на новия касов център, пише „Медиапул“.
