Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:
– Айде на хубавите ябълкииии!
Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:
– На ти 5 жълтици, бягай да ми купиш ябълки.
Първият министър викнал последния министър и му рекъл:
– На ти 4 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл:
– На ти 3 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:
– На ти 2 жълтици, бягай да купиш ябълки.
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:
– На ти 1 жълтица, бягай да купиш ябълки.
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката:
– Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец?Марш оттук, ябълките се конфискуват.
Върнал се стражарят и рекъл:
– Ето, шефе, добра далавера. За 1 жълтица – половин каруца ябълки.
Шефът отишъл при церемониалмайстора:
– Ето, значи, за 2 жълтици един чувал ябълки.
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър:
– Ето, за 3 жълтици една торба ябълки.
Последният министър отишъл при първия министър:
– Ето, за 4 жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.
Първият министър се явил при царя:
– Ето, ваше величество, както заръчахте – заповядайте 5 ябълки.
Седи царят в тронната зала и мисли:
– Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една жълтица. И народът ще се скъса да купува.
НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!
