Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове:

– Айде на хубавите ябълкииии!

Погледнал – един старец с каруца продава ябълки, а наоколо – тълпа купувачи.

Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл:

– На ти 5 жълтици, бягай да ми купиш ябълки.

Първият министър викнал последния министър и му рекъл:

– На ти 4 жълтици, бягай да купиш ябълки.

Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл:

– На ти 3 жълтици, бягай да купиш ябълки.

Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл:

– На ти 2 жълтици, бягай да купиш ябълки.

Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл:

– На ти 1 жълтица, бягай да купиш ябълки.

Стражарят излязъл и спипал стареца за яката:

– Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец?Марш оттук, ябълките се конфискуват.

Върнал се стражарят и рекъл:

– Ето, шефе, добра далавера. За 1 жълтица – половин каруца ябълки.

Шефът отишъл при церемониалмайстора:

– Ето, значи, за 2 жълтици един чувал ябълки.

Церемониалмайсторът отишъл при последния министър:

– Ето, за 3 жълтици една торба ябълки.

Последният министър отишъл при първия министър:

– Ето, за 4 жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация.

Първият министър се явил при царя:

– Ето, ваше величество, както заръчахте – заповядайте 5 ябълки.

Седи царят в тронната зала и мисли:

– Пет ябълки – пет жълтици. Една ябълка – една жълтица. И народът ще се скъса да купува.

НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!