В книгата си „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ Дейл Карнеги отделя цяла глава, в която ни убеждава да не очакваме благодарност в ответ.
Мое лично убеждение, че вече е крайно време това да се промени. Време е за повече благодарност, защото благодарността е един от ключовите фактори за щастието ни – лично и споделено.
Всяка промяна започва от нас.
В този смисъл, ние избираме дали да бъдем по-често благодарни и да създаваме повече поводи за благодарност. Ако го направим, определено има надежда да живеем по-щастливо заедно… аз, ти, ние.
В едно необичайно проучване, продължило цели пет години, участват пет жени доброволки. Тези пет жени, всяка от които страдала от множествена склероза, били избрани да оказват помощ на шестдесет и седем пациенти също болни от множествена склероза.
Те били обучени на техниките за активно и състрадателно изслушване и били инструктирани да се обаждат на всеки пациент веднъж в месеца за петнадесет минутен разговор.
Резултатите показали, че доброволките:
– Постигнали значително намаляване на депресивните чувства.
– Чувството им за удовлетворение и себезначимост нараснало.
– Ангажираността им с различни социални дейности се повишила.
– Станали по-отворени и толерантни към другите.
– Увеличили увереността си в способността им да се справят с възходите и паденията в живота и да контролират собствената си болест.
Когато били интервюирани, петте жени описали, че са преминали през драматични промени в живота си в резултат на преживяванията им като доброволки. Очевидно, ролята им на помощници на другите изместила фокуса на вниманието от самите тях и техните проблеми и го насочила към другите хора.
Смяната на фокуса чрез грижа за другите, води до невероятни вътрешни трансформации и ни позволява да се чувстваме по-щастливи.
Още по-любопитно е, че в края на проучването, доброволките докладвали че нарастването на тяхното общо удовлетворение от живота било седем пъти по-голямо, отколкото това при пациентите им. Уха!
Това малко изследване добре демонстрира ползите от помагането и подкрепящото поведение. Добрите дела щедро се отплащат. Добрите дела променят живота ни и нас самите, дори личното ни положение да е незавидно.
Да правиш добро е един от преките пътища към щастието.
Разбира се, ако получим благодарност за направеното добро, още по-добре. Ала за да получим благодарност, първо трябва да създадем повод за благодарност.
Едно от добре изследваните упражнения в позитивната психология се нарича „Дела на любезност“. В проучване, проведено от психологът Соня Любомирски, участниците били помолени всеки ден да извършват по пет дела на любезност.
Резултатите показали, че тази задача успешно допринесла за увеличаване нивото им на щастие.
Важно е да знаем, че нашите дела на любезност винаги оставят следи без значение колкото дребни са те.
Един ден майка ми се отби у нас и донесе няколко пакетчета „Нескафе“ 3 в 1. На следващата сутрин си направих едно кафе и благодарих на майка ми за жеста. Тя беше създала повод за благодарност лично за мен. Прекрасно.
Правете го и вие. Светът има нужда от това невероятно чувство.
Бих искал да ви предизвикам да пробвате следното упражнение:
Запишете на лист хартия поне десет дела на любезност, които можете да извършите без да това да ви струва кой знае колко. Всеки ден правете поне по едно дело на любезност и създавайте повече поводи за благодарност.
След като извършите вашите десет дела, измислете нови десет. Не спирайте. Светът има нужда от повече добри дела. Те носят щастие както на даващия, така и на получаващия.
Ако случайно получите благодарност в ответ… Какво по-хубаво от това?!
Апел:
– Създавайте повече поводи за благодарност всеки ден. Заслужава си!
Автор: Цветан Иванов
Източник: HighViewArt
