„Добре, хора, всички са готови за чаша вино, никой не е останал в открития космос“. Закачката идва от Надя Азис, локалния координатор по промоактивностите около „Марс“, сериала на National Geographic, чиито първи сезон се превърна в истинско телевизионно събитие както за любителите на холивудските клишета, така и за колекционерите на научни факти. Надя е на борда на автобус с двадесетина журналисти от цял свят и току що ни е преброила като начален учител преди старта на отборни игри тип „Бързи, смели, сръчни“. Визуално селекцията на пресгрупичката ни напомня на кастинг за реклама на Benetton. Разнообразието от английски акценти е по-голямо от вероятността да се сдобиеш с кожна екзема след бойкот на сапуна в Индия, но децибелите на общуване в края на деня са на ръба на критичния минимум. Изкарали сме първия си ден на „Марс“, чиито втори сезон се снима в Етиек, живописно градче на 25 км западно от Будапеща. Когато говорим за отразяване на продукция от такъв мащаб работния ни график е не по-малко инфарктен от този на актьорите и всяка секунда от програмата на снимачен сет е разграфена – от навъртените километри сред декорите на подземния град Олимп, в който детайлите по пресъздаването на една командна зала и космически кораб са буквално извънземни, до серията от интервюта, чиято динамика изисква концентрация на олимпиец.

В края на десетчасовия вербален маратон, в който вече съм наясно що е то „тереформиране“ на една планета и колко живителен може да бъде ликьора от картоф в бара на първата човешка колония, усещането за простичко щастие е завладяващо. Да си сред поканените да се докоснат до филмовата кухня на носители на „Оскар“ и „Еми“ като Брайън Грейзър („Красив ум“, „24“) и Рон Хауърд („Пробив“, „Аполо 13“) е привилегия и удоволствие, чиято гравитация те държи доста след като си напуснал пределите на Korda Film Studios.

Будапеща, мой малък Холивуд

Базилика, няколко китни улички във Флоренция, дома на папата и входа към обителта му във Ватикана съжителстват на по-малко от 400 кв м площ в Korda Film Studios. Сетът е непосредствено до входа и древноримския му характер се забелязва с просто око заради колизеум извивките на дървените конструкции отвън. Там са снимани четирите сезона на „Борджиите“ с Джеръми Айрънс – сериалът, с който Showtime продължи хегемонията си в жанра на историческите драми след „Династията на Тюдорите“. Също там, на метри от фонтан на живописно италианско площадче, са заключени портите на „Изумрудения град“, фентъзи увертюрата на Netflix към историята за „Магьосникът от Оз“. Комплексът разполага с най-голямото студио в Европа и именно в него е сниман „Марсианецът“ с Мат Деймън. Доволен от експедитивността и професионализма на местната ръботна ръка, Ридли Скот се връща в Етиек и като продуцент на „Блейд рънър“. В момента в процес на изграждане са декорите на „Робин Худ“ с Джейми Фокс, а водачите на гидове за туристи още разказват как накарали самия Том Ханкс да държи ръцете си вдигнати във въздуха като при обиск, докато стигне до локацията на „Инферно“. Причината – актьорът се слял с тълпата любопитни зяпачи и координатора от студиото ги форсирал почти да козируват, за да избегне торнадото от снимки с телефони, а от там и евентуалната вълна от спойлери в социалните мрежи за снимащите се в момента продукции.

Първото нещо, което ме грабна в Етиек, е изобилието от лозя. Дори залесения склон по пътя към информационния център на Korda Film Studios, заклещен между симулация на каменисто марсианско гробище и песъчлива арена с всъдеход, е белязан от няколко реда грозде. Винения туризъм в района гони по популярност кинопроизводството за това най-логичния финал на първия ни ден там бе да се размажем дискретно с дегустация в местна изба. Комплексът, който отвън може да бъде сбъркан на прима виста с футуристична фабрика за автомобили, е разположен на хълм. По време на Студената война на същото открито място е била разположена база с ракети, насочени към Западна Европа. Сега оръжията са заменени с камери и армията от мозъци на специалисти по визуални ефекти.

Евтината, но добра работна ръка и данъчните облекчения, които позволяват на продуцентите да редуцират разходите си до 20 %, изтикаха Будапеща с едни гърди пред Прага като предпочитана дестинация за седмото изкуство. Причината унгарската столица и околностите й да се превърнат в един европейски Холивуд е и универсалната архитектура, която без особени усилия от артдепартаментите може да пренесе с лекота действието Берлин, Лондон или Париж.

Червено – цветът на оцеляването

Втория сезон на „Марс“ е по-голям във всеки един смисъл – като диапазон на конфликтите, като сеизмичност на личните истории и … като население. От 5 човека ядрото астронавти набъбва до 20. След като намериха пещера, която да ги изолира от радиацията, а съдбата им поднесе и древен ледников блок за водоизточник, Хана и екипа й от „Дедал“ създават колонията Олимп. Докато изследват детайлно планетата, на повърхността своята станция вдигат наемни търсачи на силни усещания от корпорация „Лукрум“. Те посягат към местните ресурси не от любов към науката, а в името на бързата и колосална печалба, което, естествено, ще доведе до серия от катаклизми. Действието се развива през 2043 г, а едни от основните въпроси в предстоящите епизоди ще бъде „Можем ли да бъдем толерантни един към друг дори на толкова враждебен терен в нищото?“ и „Колко смъртоносен може да е превеса на алчността над движещото прогреса на човечеството любопитство?“.

Базисните костюми за странстване по повърхността на Червената планета са съставени от 40 парчета, съединени чрез лепене, а не с шевове (защото в бъдещето тази технология вече ще е погребана). Аксесоарите към тях са вдъхновени от предпазните джаджи по американските футболисти – рамената, лактите и предната част на шлемовете наподобяват тези на ръгбистите. Черни парчета следват физиологията на тялото, маркирайки сърцето и белите дробове, а в горната си част кройките следват нагръдника на римски войн. Металните рингове от ръкавиците и ботушите са заменени с лек материал като гума, а в избора на цветове има символика. Астронавтите от „Дедал“ носят зелено като хора, отишли там, за да сключат мир с природата, да я изследват и да я облагородят с добро. Новите герои от лагера на „Лукрум“ са в тъмно, почти кърваво бордо, подсказващо безскрупулния им търговски подход към Марс.

Шоурънър на шестте епизода е Дий Джонсън („Нашвил“, „Спешно отделение“).“Този сезон ни отвежда в напълно нова територия. Без закони, без правителство и без предпазни мрежи от всякакъв характер, какво биха свършили първите обитатели на Марс? Изследваме не само опасността и мистериите на този чисто нов свят, но разкриваме и какво ти коства да бъдеш човек на място, където човеците са толкова малко.“, каза за „Монитор“ Джонсън.

На режисьорското столче се завръщат Ашли Уей („Вътрешна сигурност“) и Евърардо Гот („Дни на милост“). Като лайн продуцент (или казано простичко – оперативен шеф, който следи изкъсо каста и бюджета) на „Марс“ стъпва Матю Патник („Нощен мениджър“, „Пийки Блайндърс“). Критиката беляза първи сезон с определения от типа на „визуално изумителен“, „интригуващо иновативен и провокиращ въображението“, а ние бихме добавили още няколко по-семпло звучащи суперлативи от типа на „вълнуващо образователен“ и „забавление за цялото семейство“. Премиерата на „Марс 2“ ще се състои в началото на 2018-та в ефира на National Geographic на територията на 171 държави и на 45 езика.

Среща с новите астронавти

След бърза среща с каста от сега ви съветваме да обърнете специално внимание на три от новите попълнения на борда на „Лукрум“. Харизматичният, супер забавен и ироничен в директен контакт Джеф Хефнър, ще сложи скафандъра на Кърт Хърили – лидер на „търговски ориентираната“ колония. Като останалите в екипажа си той е закован с 4-годишен договор за добив на минерали от Марс, а основния му мотив за цялото приключение е да осигури финансово дъщеря си. „Ролята се изпълнява от моята реална дъщеря, която е на 10. Това беше дебюта й пред камера и цялото преживяване бе маниакално, да пресъздадеш силната връзка помежду им въпреки безумното разстояние. Семейството ми изкара два месеца с мен в Будапеща, децата ми тръгнаха на лятно училище. Не съм фен на сай-фай жанра, но този сериал ме накара да си представя съвсем реално какво ви било, ако живея на Марс. Освен това срещнах невероятни хора, които бия на караоке всяка вечер.“, сподели за „Монитор“ Хефнър.

Част от мъжете, които ще изтръгнат въздишки от нежния пол сред зрителите, е и Евън Хол. Момче от Кентъки, което говори за героя си със скорост от 2000 думи в минута и гимназиален пламък в очите. Когато разбира, че съм от България, лицето му разцъфва в широка усмивка. „Бил съм на ваканция там преди две години. Ходих във Варна и Велико Търново и много ми хареса. Намерих добри приятели.“, казва Хол в мига, в който пуска ръката ми. Героят му Шеп е кибритлия, който се разминава на косъм със затвора и намира отдушник в мисията на „Лукрум“. Изборите, които прави, са на ръба на самоубийството и наивността. „Но не го смятам за злодей. Основния му движещ мотив са парите и самото приключение.“, категоричен е Хол. Сред колегите на Шеп е Джен, наследничка на петролни магнати, която е колкото нахакана и дръзка в работата си, толкова и безнадеждна романтичка. Ролята е поверена на харизматичната Рокси Старнбърг, която също е дишала български въздух. „Идвах до София за проби на костюм. Бях там само за половин ден, но не питай защо си го причиних логистично, сложно е.“, казва с широка усмивка британката.