Инициативата се организира в партньорство с Национален музей „Васил Левски” в Карлово, който през 2017 г. отбеляза своята 80-годишнина.

Вход – свободен. Мястото е етаж 1 и етаж 2, от 10:00 ч. до 18:00 ч.
Поводът е 145 години от гибелта на Васил Левски. Русенци ще могат да видят шест документални филма за идеолога, стратега и организатора на националната революция. Те представят един друг съвременен поглед към живота и образа на Апостола на свободата.

Филмите са – Васил Левски: „1872“; „Левски пред съда на Портата и на историята“; „Пътят на Левски“; „Седем педи над земята“; „Личните вещи на Васил Левски“; „Лъвский – европеец в Българско”.

Интересни исторически факти за Васил Левски
Васил Иванов Кунчев, известен още и като Апостола на свободата, е роден на 18 юли 1837 г. в гр. Карлово. Израснал е в семейството на Иван Кунчев и Гина Караиванова, заедно със своите братя и сестри Христо, Петър, Яна и Марийка.

Васил учи една година в килийното училище в Карлово, след което продължава учението си във взаимно училище в града и същевременно учи занаята кафтанджийство.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи църковно пеене и богослужение. Две години учи и в класното училище в Стара Загора.

През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението там и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“.

На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“ под мантията на йеромонах Кирил Рилски.

Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861, когато взема решение да се посвети на революционната борба. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в Белград получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия).

Поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО).

На 24 декември през 1872 г.  Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на Никола Сирков и Величка Хашнова. След като взема архива, който зашива в самара на коня, на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново.

По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик.

На 18 февруари 1873 г. в околностите на София присъдата е изпълнена.

В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: “Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.”

Свещеник Тодор Митов свидетелства: “След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: Боже, избави България!”.

Във Варна ще отбележат гибелта със заупокойна молитва и военен ритуал пред паметника на Апостола в Морската градина, в Добрич с възпоменателна церемония, а в Бургас – с факелно шествие, което започва в 18 часа от площад “Тройката”.