Една жена имала две делви. С тях си носела вода с кобилица на раменете си. На едната делва с течение на годините се появила пукнатина, а другата била здрава, като нова.

Здравата делва винаги доставяла цялото количество вода, а тази с пукнатината по пътя от извора до къщата оставала наполовина.

Две години, жената доставяла по една делва и половина вода до вкъщи. И разбира се, здравата делва била безкрайно горда със своята цялост и здравина. Бедната, спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че можела да върши само наполовина това, което се очаквало от нея.

След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:

– Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича половината вода, докато стигнеш до дома си.

Жената се усмихнала и отвърнала:

– А, видяла ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, благодарение на твоята пукнатина, защото аз засадих цветни семена, знаейки, че ти ще ги поливаш всеки път, когато се връщаме от извора. През тези две години, аз берях тези красиви и уханни цветя и украсявах масата вкъщи.

Всеки човек си има своята уникална пукнатина. Но, точно тези недостатъци и пукнатини, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден. Трябва да се научим да възприемаме всеки човек такъв, какъвто е и да търсим доброто в него.

Източник: dama.bg