Дзен философът Доген живеел усамотен в колиба на края на гората.

Един път няколко странстващи будистки монаси му се примолили да ги пусне да пренощуват в колибата му. Той ги приел при себе си.

Когато се сгрели край огъня, започнали разговор за същността на битието твърдейки, че светът е само илюзия на човешкото съзнание. Когато се уморил да слуша бърборенето им, Доген попитал:

– Виждате ли онзи камък ето там? Той вътре или извън съзнанието се намира?

Един монах отговорил уверено:

– Разбира се, че вътре в съзнанието.

– Твоята глава трябва да е много тежка – казал му Доген, – след като носиш в съзнанието си такива камъни.