Последното бягане на Виктория Маринова е записано от мобилното приложение “Страва”.

То е нещо като социална мрежа за тичане, пише 24 часа.

Виктория е включила апликацията в деня на убийството си, а нейните контакти са били известени за това. Тъй като обаче е нападната, преди да качи всички данни от бягането в него, маршрутът ѝ не е публично достъпен. Той обаче е запазен от самата апликация, като в него се съдържат и часове на начало, точен път и краен час. Именно по тези данни разследващите ще могат да разберат и точния час на нападението над журналистката. Те са изискали от “Страва” тази информация и очакват да пристигне скоро.

От историята на Виктория се разбира, че тя е избягала точно 127 км при 25 бягания. В последния месец тичала по приблизително еднакъв машртут, а в последната седмица минала по този, на който намира смъртта си.

Обикновено изминавала по 5 км, в последната седмица имало дни, в които е бягала и по 2 пъти – сутрин и вечер.

Около 11 е любимият ѝ час за тренировка. Точно по това време на 6 октомври Маринова се разделя със своя приятелка и отива да тича в парка край Дунав. На това място бягат много хора, според полицията и друга жена тичала по това време, но не стигнала до края. Така Маринова останала единственият бегач, а Северин дебнел, макар да не се целил конкретно в нея. Надеждов започва да следи жената, става ясно от запис на камера.

Тъй като тя е последната в района, не се знае точният час на нападението – някъде между 11 и 12,20 ч Надеждов удря Виктория с мощен ъперкът на лявата си ръка, подозират разследващите.

Мъжът е “южна лапа” – леворък, но според негови приятели я е нацелил с глава. При удара той вкарва носната ѝ кухина нагоре и кръвта се стича право в гърлото на Маринова, става ясно от съдебномедицинската експертиза. Вероятно младата жена е опитала да вика, тъй като има следи, че ѝ е притискана устата.

Заради това Виктория не успява да изплюе или изкашля кръвта, която изпълва устата ѝ. Тя се дави в нея и умира от задушаване. Според експерти е почнала да вижда замъглено и тялото ѝ се е отпуснало в зверската хватка на изрода, който се е канел да я насили. Смята се, че тя дори не е разбрала за намеренията му да се гаври с нея. Всичко това обаче остава неизвестно за Надеждов, който дърпа екипа на Виктория, за да почне да я изнасилва.

Вероятно е бил доста непохватен и груб, тъй като има рани по главата на Виктория – от триенето в земята, осеяна с камъни.

Северин насилва жената два пъти и оставя генетичния си материал по нея.

Надеждов решава, че трябва да задигне портфейла, мобилния телефон и ключовете на Виктория.

По това време разбира, че тя е умряла.

Той побягва по обратния път на алеята и се разминава с 4-ма души, а камерата отново го снима. И двата записа са лоши, тъй като дърветата пречат, а алеята е в далечината.

Северин бяга, но камера снима как държи телефона на Виктория. Калъфът е семпъл – бежов, и е специфичен. Вижда се отлично на записа, който полицаи ще намерят по-късно. По него и го познават. Младежът е объркан, връща се на местопрестъплението няколко пъти и заравя телефона на жената там.

2 часа след гаврите Петър Петров намира трупа на Виктория, след като вижда слушалките ѝ да се подават от храстите. Обажда се на тел. 112 в 14,18 часа. Оказва се, че преди него оттам са минали двама души. Единият казва, че не е видял тялото на жената. Другият обаче съзрял кръв и част от трупа. Пред МВР обяснил, че помислил, че това е мъртво животно и не погледнал в детайли. Полицаите не вярват на версията му, но и няма как да я опровергаят.

По същото време Северин захвърля дрехите си в дома си и се преоблича. Полицията изземва ДНК от тялото на жената, а следващия ден почват сравнения с генетичния материал на регистрирани за изнасилвания. Северин признава на близките си за убийството, а те му казват да бяга в чужбина.

Полицията проверява регистираните сексуални престъпници. ДНК профилите им обаче не дават съвпадения. Проверяват се и хора от местната психиатрична клиника. Оказва се, че и те са невинни. Ученическата любов на Виктория няма алиби и дава силно противоречив резултат на детектора на лъжата, но ДНК тестът го оневинява.

Затова полицаите се насочват към версията грабеж. Най-добрите криминалисти от Главна дирекция “Национална полиция” работят с колегите си от дирекцията в Русе. Решават да разпитат дилърите на дрога, тъй като грабителите често са наркомани.

Така попадат на дилъра на Северин.

Той казва, че се е разделил с него на входа на парка, познава го по облеклото от записа от камерата, за който вече са съобщили четирима души, с които Северин се разминава при бягството си.

Телефонът на момичето е забелязан на друг запис в ръцете му, а сложна експертиза от камерите в града пресъздава маршрута на нападателя. Местни хора носят видеа и така полицията стига до дома на убиеца.

Там са намерени дънките му, по които има кръв. Експертиза доказва,че е на Виктория. От тях е свален и генетичен материал от Северин, който съвпада 100% с намерения по тялото на убитата жена. Това става, когато той вече е в чужбина. Роднините признават в разпити, че младежът е тръгнал към Германия, а справка от Гранична полиция потвърждава, че е напуснал страната.

Бързо се разбира, че Северин е в град Щаде при майка си и третия си баща. Германските власти са задействани и го задържат.

След връщането му у нас от Северин е взета ДНК, която 100% съвпада с тази, намерена по трупа на убитата журналистка. Той признава за престъплението, изпада в ужас, когато разбира, че е изнасилил 2 пъти труп. “Тя мърдаше”, плачел той. Наложило се разследващите да му обяснят за “петте минути на мъртвеца”. При тях тялото на човек е активно, има мускулни съкращения. Единствената смърт, при която те отсъстват, е куршум в малкия мозък. Затова и снайперистите се целят там, когато похитител държи заложник.