Всичко започва днес. Утре ще е по-хубаво, а вчера вече няма значение. Хората имаме чудатия навик, да оправдаваме неслуките си със съдбата.
Преди време бях страшно запалена по сериала „Клюкарката“. В един епизод, май беше към средата на втори сезон, Блеър казва на Чък, че съдбата е оправдание на слабите. Тази реплика се наби толкова силно в русолявата ми глава, че сега, когато разказвам за сцената, думите на актрисата отново кънтят в ушите ми. Никога не съм била по-съгласна с нечие изказване. Особено с такова от филм.
Когато много искаш нещо, то неизбежно ще ти се случи. Въпросът се крие в това, как да си го поискаш. Често, когато си поставяме цели, ние се фокусираме повече върху средствата за постигането им, отколкото върху самите цели. Ама сега какво ще ми коства? Колко ще ми струва? Откъде ще ги взема тези пари и ще се случат ли нещата както трябва? Дори и да успея да си набавя необходимите средства, дали планът ми няма да се окаже неработещ и да се набутам? Адекватни въпроси, но Вселената ни дава огледални образи на това, което ѝ изпращаме като мисли. Тоест, ако още от самото начало подходим със страх и недоверие, то непременно нещо ще се обърка.
Не бива да оставяме и за секунда оптимизма си настрани. Дори и нещата да не се развиват точно по план, не се отчайвай, не псувай некадърните си колеги, нито пък оплаквай несправедливото отношение спрямо теб. Напротив. Опитай се да извлечеш положителното от всяка една ситуация, в която попадаш. Много скоро ще забележиш как небето се е изчистило и нещата са започнали просто да се случват, без да се налага да ги буташ вече. Премести фокуса си върху крайния резултат и не обръщай внимание какво се случва по пътя. Разкажи на всички за твоята мечта, говори постоянно за това… така сякаш вече нещата са се случили. Може нещото да стане след година или пък три, но рано или късно то ще дойде при теб.
Позволи си да си себе си, позволи и на другите да разкрият своята същност. Приеми нещата такива, каквито са, без да се оплакваш и да мрънкаш за повече. Повярвай, че това е само преход към нещо по-голямо и много по-хубаво. Нищо не е вечно – нито успехът, нито паденията. Освен ако ти не избереш някоя от двете крайности. Избери си щастие. Просто не спирай да вярваш.
