Тя е съвсем обикновена (дори грозновата). Косата й не е перфектна, няма много реплики и трудно ще я забележите покрай главната героиня. Тя е всичко, което се страхуваме да бъдем.

Но тя е във всеки филм. Тя ще закара главната героиня до тях, когато се напие от мъка по главния герой. Ще я сложи да спи, ще му се обади и вероятно ще го убеди, че са един за друг. Никога няма да я чуете да се оплаква, нито да иска нещо. Тя е като феите-кръстници от приказките, за които всички забравят, щом заживеят щастливо.

Знам, че не живеем в приказка, но напоследък като че ли егото съвсем ни е заслепило и сме забравили нещо много важно – че във второстепенната роля също има достойнство, понякога дори повече от главната.

Надпреварваме се с другите, без дори да се замисляме дали се борим за собствените си идеали. Искаме да изпъкнем и да ни завиждат. Трудно ще се намери нещо по-грозно от това да се преструваме на звездата в нечий чужд филм.

Веднъж едно момиче ми каза, че съм единствената й приятелка, която никога не се е опитвала да смачка самочувствието й или да рови в раните й, даже напротив – винаги съм я карала да се чувства по-добре. „Човек и зле да живее, един ден среща Мади и след това му е трудно да живее зле“ – беше казала тя.

Замислих се за поддържащите роли и за тяхната значимост. Стана ми топло и красиво. Пожелах си да спрем да се страхуваме, че ще бъдем засенчени и да не се притесняваме понякога да играем поддържащата роля. Пожелах си да осъзнаем, че винаги ще бъдем главни герои в собствената си история, стига да имаме смелостта да я напишем и отговорността да застанем зад написаното!

Автор: Мадлен Аспарухова

Източник: HighViewArt