Аз плача, но не виждам сълзите си.

Усещам само душата, че ме боли.

Навярно в нея нещо се чупи, навярно умира… за неопределено време, но за теб.

И ще дойде време, в което аз и ти ще сме си чужди, непознати, с бледи спомени за нещо случило се между мен и теб.

Няма да ти проговоря отново, както и ти на мен.

Но нали бяхме толкова близки, почти познати, почти имащи се, почти влюбени.

Сега умирам, но нали те обичах…

Още може да прочетете на Александър Глог Official.