„Преди малко, около 23:00 ч, се наложи да посетя спешния център на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Заради измъкнато дясно рамо. Въпреки негативите срещу здравното ни обслужване в Пловдив аз срещнах усмихнати и доброжелюбни хора.

Със случая се зае незабавно д-р Божидар Велеганов и след рентген рамото ми бе наместено. Направи ми впечатление, че в разрез с общоприетото напоследък разбиране, служителите на спешния център не само реагираха адекватно, но и се интересуваха от пациентите си. Вярвам, че лекарската професия в Пловдив все още се осланя на Хипократовата клетва и насърчавам пловдивските медици за това.“

Това написа на редакционната ни поща пловдивчанинът Венци Тоневски снощи. Толкова рядко напоследък чуваме и четем подобни думи, че не ни се иска да ги подминаваме.

Истината е, че и хората в бели престилки все по-рядко се чувстват уважени от обществото заради денонощната отдаденост, заради чувството на отговорност и способността да поемат рискове в критични ситуации, заради огромните усилия, които са положили и продължават да полагат, заради необходимостта да учат постоянно…

Хората, които са избрали тази професия, са наясно, че пътят им ще минава през заплахи и дори юмруци, че усилията ще го съпътстват цял живот, че едва ли могат да разчитат на благодарност винаги…

Затова се радваме, когато има благодарни и признателни пациенти – това означава, че не всичко е загубено – дори когато изглежда така…

Източник: Trafficnews.bg