Откъде идват фразите „Не те бръснат за слива” и „За чеп за зеле не става”? Със зелето нещата са ясни. Това е обикновен зеленчук, на който само чепа не става за ядене. Чеп идва от турски, значи клон и в народната традиция зелето расте на чеп. А това е най-неизползваемата и невкусна част. Оттам “за чеп за зеле не става”, значи безполезен, даже по-безполезен от най-безполезния зелев чеп.

Сега да обърнем внимание на сливите, защото там се крие нещо много интересно. Сливата е изключително важен фолклорен плод. Казва се “не го бива и за слива”, “ще цъфне като слива наесен”, “върба слива не ражда”, “гледа като куче на зрели сливи”, “слива ли имаш в устата, та не говориш”.

Виждате ли колко фрази със сливи? Никак не е случайно.

Ценността на сливата идва от това, че става за варене на ракия. Не изисква кой знае какви грижи, но в същото време има магическа сила, защото алкохолът има магически свойства във всяка култура. Сливата, особено зрялата слива, като основна единица за производство на алкохол е много ценна.

Но от една слива нищо не става, трябват много. Ето как сливата се превръща в някакъв смисъл в разплащателен еквивалент. Една слива е нещо като пет пари. Като каже “пет пари не чини” или “слива не чини”, означава, че нищо не струва, толкова е ниска стойността му.

Обърнете внимание на приказката “Сливи за смет”. Елин Пелин я преразказва, но тя съществува и преди него. Какъв е смисълът? Момъкът не е толкова богат, че да купува сметта, да пръска реалните си пари, но сливите са по-достъпни.

От друга страна, те представляват ценност за населението и то в количествено измерение, заради алкохолния потенциал, както изяснихме. Когато момата в края няма смет, това означава, че боклукът и “пет пари не чини”, “слива не струва”, толкова е зле. В случая, щом боклукът е зле, значи е добре. Това е бащиният код, който никой от останалите герои не схваща навреме.

Дотук изяснихме, че сливата е еквивалент на друг, много популярен народен лаф – “пет пари”, тоест дребна монета – “пет пари в кесия”, “за пет пари работа да свърши”, “акъл за пет пари” и така нататък.

Сега да се пренесем при бръсненето. Бръсненето е дейност, която изисква майсторлък и отношение. Някой да те бръсне означава да се грижи за теб в някакъв смисъл, да е с нещо остро около лицето ти, но да е внимателен. От него зависи много. Бръснарят, който често пъти изпълнявал ролята и на хирург, зъболечител и прочее е важна фигура.

Свързваме две и две. Услугата на бръсненето струва определена стойност. Това е нейната цена. Едно бръснене е равно на толкова и толкова, за да е добра. Но когато не струва, значи никой не би платил за него, няма стойност, “пет пари не струва”, “слива не струва”.

Когато нечие отношение към теб няма стойност, то все едно човекът би те избръснал под паричния еквивалент на сливата, което е признак за лошо качество.