Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града.

Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша.

Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша.

Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той ѝ отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.

– Много лесно, – казала жената, – сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.

Учуден от съобразителността ѝ, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина.

Жената го изгледала недоверчиво и му казала:

– Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. Откъде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?

– Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?

– Това е лесно, – казала жената – ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре ѝ ще сложите боята, а кокошките аз ще ги държа…