Освобождаване (отказване) от българско гражданство

Пример: България позволява двойно гражданство. Обаче Испания не допуска двойно гражданство (с изключение на държавите от Иберийската общност, Португалия и Андора).

Ето защо когато пълнолетните българи станат поданици на Кралство Испания, трябва да направят необходимите постъпки за освобождаване (отказване) от българското гражданство. Това е залегнало в испанския закон, в който се казва още, че ако се установи, че до три години след придобиване на испанска националност поради резиденция, лицето продължава да има и да ползва предишната си националност, може да изгуби испанското гражданство.

Въпреки това много от сънародниците ни, живеещи в Испания и приели испанска националност, не са се отказали или поне задействали процедурата за отказ от българско гражданство. Те се възползват от един пропуск в испанската процедура, а именно, че властите не изискват указа, издаден от президента на България, с което да докажат промяната в българското гражданство.

Процедурата за освобождаване от българско гражданство е описана в Закон за българското гражданство (ЗБГ), приет на 19 февруари 1999 година.

Според този закон освобождаването от българско гражданство е доброволен акт на гражданина. В чл. 20 на същия закон се казва: български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство. Така този член конкретизира, че само при придобиване на чуждо гражданство или започнала процедура по придобиването му може да се направят необходимите постъпки за освобождаване от българско гражданство.

Според закона освобождаването на родителите от българско гражданство не освобождава автоматически и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца ако не е направено изрично искане и за тях. Ако при децата на възраст от 14- до 18-години се изисква задължително и тяхното съгласие. Децата не могат да бъдат освободени от българско гражданство ако молбата е подадена само от единия родител, но без съгласието на другия родител. Единственият случай, в който може да се мине без съгласието на другия родител, е ако той е лишен от родителски права със съдебно решение.

Молбата за освобождаване от българско гражданство се подава лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава. При подаването на документите с молителя се провежда интервю. За малолетните интервюто се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с непълнолетни те се придружават от родителите или попечителите им. След това дипломатическото или консулското представителство на Република България задължително дава мотивирано становище по молбата.

В правосъдното министерство има Съвет по гражданството. Той се състои от председател зам.-министър на правосъдието, и членове по един представител на: Министерството на правосъдието, министерството на външните работи, министерството на вътрешните работи, министерството на регионалното развитие, министерството на труда, министерството на здравеопазването, ДАНС, и на агенциите за българите в чужбина и за бежанците. Този съвет дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция Национална сигурност.

След това, въз основа на мнението на Съвета по гражданството и според закона за българското гражданство, правосъдният министър изпраща предложение до президента за издаване на указ за освобождаване от българско гражданство. Срокът е 6 месеца и започва да тече от деня на постъпването на молбата.

В момента тези правомощия се изпълняват от вицепрезидента.

Указът за освобождаване от българско гражданство влиза в сила в деня на издаването му и не трябва да се обнародва в Държавен вестник.

СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

1. Молба от лицето по образец – Приложение № 3 към Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство. (Можете да я намерите ТУК )

Молбата трябва да бъде написана на български език.

За лице до 14-годишна възраст или поставено под пълно запрещение молбата се подава от името на двамата родители или настойника. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или само от майката, когато бащата е неизвестен.

Лице от 14- до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично, със съгласието на родителите или попечителя. Тя се подписва от лицето и се приподписва от двамата родители или попечителя. Молбата се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или само от майката, когато бащата е неизвестен.

При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.

2. Препис от акта за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган .

3. Документ, удостоверяващ придобиването на чуждо гражданство или наличието на открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.

4. Документ за постоянно пребиваване в чужбина – адресна регистрация.

5. Декларация по образец, съгласно Приложение № 4 към Наредба №1. (Можете да я намерите ТУК )

6. Официален документ, удостоверяващ промяната на имената, ако има такава, както и официален документ за идентичност на лице с различни имена.

7. Автобиография.

8. Актуална фотоснимка паспортен формат – 1 брой.

9. Фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността на молителя.

10. Вносна бележка за платена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Министерство на правосъдието, БНБ – ЦУ, IBAN – BG09 BNBG 9661 3000 1737 01, BIC: BNBG BGSD. Ако молбата ще се подава в българско дипломатическо или консулско представителство в чужбина трябва да се свържете със служител, който да Ви обясни за таксата.

Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 05 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа / обн. ДВ, бр.73 от 1958 г., изм .и доп. бр.10 от 1964 г., бр.77 от 1976 г., бр.96 от 1982 г., бр.77 от 1983 г. и бр.103 от 1990 г./, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения от Правилника ред.

Молбата се подава лично в Министерството на правосъдието или в българските дипломатически или консулски представителства в чужбина.

В Министерството на правосъдието молбата се регистрира в дирекция „Българско гражданство”, ул. „Аксаков” № 5 от 9,00 до 12,30 часа и от 13,30 часа до 17,30 часа и се насрочва дата и час за провеждане на интервю по график.

Регистрират се единствено молби към които са приложени всички нормативно определени документи, изброени в настоящия списък.
Интервюто се провежда на български език от служител на дирекция „Българско гражданство” по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.

За лица до 14-годишна възраст или поставени под пълно запрещение интервю се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с лица от 14- до 18-годишна възраст или поставени под ограничено запрещение, те се придружават от родителите или попечителите им.

При констатирани нередовности на документите, интервюто с молителя се провежда при отстраняването им в определения двумесечен срок.
Когато молбата се подава в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина интервюто с молителя се провежда от служител на съответното представителство при подаването на молбата.

Ако молителят желае след приключване на производството за придобиване на българско гражданство да му бъде върнат приложения към молбата препис от акта за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган, следва при подаването на молбата да приложи нотариално заверено ксерокопие на този документ.

Източник: worldbg.eu

 

Следвайте ни в социалните медии