Зима е. Грипно време. Лежа си с температура в леглото и единственото, което имам сили да направя, е да си пусна поредния епизод на The Walking Dead.
Започнах сериала скоро и имам цели седем сезона за гледане. Вече сънувам зомбита, но ми е толкова интересно развитието на персонажите, че не мога да спра само с една серия. Обзалагам се, че всеки може да даде за пример същата случка и само телевизионната продукция ще бъде различна.
Нека дам друг пример. Човек се прибира от работа и независимо дали е сам, или с половинката си, решава да си пусне един епизод от любимия сериал. После още един и докато се усети, нормалното време за лягане отдавна е минало.
Да, голяма зарибявка е, но защо повечето хора предпочитат да поемат риска да изгледат пет епизода един след друг, вместо да си пуснат 90-минутен филм?
2016 година беше много силна за сериалите. Westworld, Stranger Things, The Young Pope, Luke Cage и Lucifer са само част от имената, излезли и станали любими на зрителя миналата година. Отделно утвърдени продукции като Game of Thrones, The Walking Dead и American Horror Story продължават да радват феновете си. На церемонията по раздаването на Златни глобуси, наред с игралните филми, отличиха и множество телевизионни продукции на Netflix, HBO, AMC и други. Темите са разнообразни и всеки може да си намери сериал, в който да се влюби.
Най-голямото предимство на сериалите според мен е фактът, че епизод след епизод зрителят опознава и свиква с характерите на персонажите. На практика „заживява“ техния живот и по този начин бягството от реалността е по-въздействащо. Малко са пълнометражните филми, които успяват да постигнат толкова силна връзка герой-зрител. Точно затова, когато любим герой от Game of Thrones или The Walking Dead умре, истерията е голяма.
Именно истерията и така нареченият hype правят сериалите в днешно време по-популярни от игралните филми. Ако човек не е киноман, а просто търси филми за разтоварване, много по-лесно е да разбере за сериал от приятел, социална мрежа или реклама по телевизията, отколкото да си намери качествен игрален филм.
Друго предимство на телевизионните продукции е, че обикновено са около 45 минути. Това винаги е оправдание да ги предпочетем с идеята, че са кратки. Контрата на този факт е, че почти никой няма волята да спре само с една серия.
Технически погледнато, един сериал вече по нищо не отстъпва на игралните филми, направени с много средства. Най-добрият пример за това е Game of Thronеs, чиито създатели вече шест сезона радват, шокират, разочароват, но в никакъв случай не оставят хората безразлични. Епизоди 9 и 10 от сезон 6 могат да бъдат разгледани като учебник как се екранизира епична батална сцена. Компютърните ефекти са съчетани със събития, които директно засягат емоциите на зрителя и резултатът е тотален успех.
Казват, че сериалите са бъдещето. Все повече известни актьори от големия екран се появяват в телевизионни продукции. Утвърдени режисьори работят върху серийни филми, защото по този начин имат повече екранно време да развият идеите си. Все по-често се организират прожекции на серийни филми и на голям екран.
В крайна сметка няма никакво значение какво предпочитаме. „Междузвездни войни“ също се превръща в сериал с доста епизоди. Думи като „прикуъл“, „сикуъл“ и „спиноф“ навлязоха с пълна сила в ежедневния речник на българина. Почти няма човек, който да не следи поне един сериал. Важното е да се правят продукции, които да си заслужават гледането, да ни карат да се замислим и да ни припомнят човешките ценности.
А вие имате ли си любим сериал?
Източник: vibes.bg
