Обичал ли си някога жена, която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина, че другият – не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта безвкусни и безстрастни – само влажни?
Усещал ли си тази мокрота страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно? Усещал ли си после как боли?

Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина и искал ли си времето да върне една-единствена за теб жена, успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,щом можел си да я направиш своя.

Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

Дарина Дачева