В навечерието на Рождество Христово е един от най-светлите празници – Бъдни вечер.
Според библейското предание на Бъдни вечер завършват родилните мъки на Дева Мария, които са започнали на Игнажден.
В различните краища на страната народът нарича деня Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Той е посветен на дома, огнището, но и на предците.
Бъдни вечер е празник на семейството и е добре всички да са заедно. Подготовката за него започва отрано и трае няколко дни, за да се създаде приятната атмосфера. 24 декември е последният ден от втория по продължителност християнски пост – рождествения. Според традицията от Игнажден до Бъдни вечер се яде само растителна храна с олио.
За един от най-светлите семейни празници народът ни има отколешни традиции и обичаи, които неотклонно се спазват. Те са тези, които ни събират и които ще съхраним и занапред.
Според старата традиция преди да се нареди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: “Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом”. После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.
Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери. След покръстването народът ни запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. В съвременния дом елхата изпълнява символиката бъдника.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява старият обичай. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се слага малко слама. Ястията на трапезата за Бъдни вечер трябва да са точно определен брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се смята, че се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В различни краища правят също тиквеник или зелник.
Традиция за Бъдни вечер е и да се меси обреден хляб, наречен “Боговица“, в който има паричка.
Трапезата се прекадява с тамян, а след това и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората около нея не стават до края на вечерята.
След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият къс се оставя пред иконата и се нарича на Богородица. След това парчета от питата се раздават на членовете на семейството по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и щастлив през следващите месеци. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува.
Всички чакат да дойде полунощ, защото на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благополучие, здраве и берекет. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят.
