Време е да се събудиш с усмивка… въпреки студеното време. Да се събудиш с усещане, че денят ще бъде по-специален от вчера и вдъхновяващ за утре.

Да се събудиш обичан или готов да обичаш. Времето между сутрешното кафе и следобедния чай зависи от това събуждане. Времето за обичане зависи само и единствено от теб. Време за обичане на себе си, време за усмивки, време за избори, време за мечти. Как да бъдем щастливи от малките неща? Почти е невъзможно!

Да хапнеш две-три блокчета шоколад или да изядеш, безсъвестно целия. Да потренираш малко или докато получиш мускулна треска, която да ти напомня за добре свършената работа. Време е да пиеш кафе в някой мол и да устоиш на онова червено изкушение, което освен всичко е и намалено. И все пак, докато не допиеш и последната глътка кафе, винаги има вероятност да промениш решението си, намалено е, а и е червено.

По пътя за вкъщи си с мисълта за новата книга, която е време поне да започнеш. Време е и да сготвиш вечеря на свещи. Така е общоприето, иначе вечерята се готви на котлон или във фурна, свещите са почти необходима притурка.

Свещите са застраховката в случай, че не сме платили сметката за тока. За романтика е достатъчна и една усмивка. Свещите може и да ги няма, те са по желание. Желанията са важни, а и да не забравяме за новата червена придобивка, която пожела по-рано през деня и вече има отредено място в гардероба ти.

Как да бъдем щастливи от малките неща, ли? Невъзможно! Няма малки или големи неща, защото при любовта и щастието мерните единици не важат. Важното е да ги има. Няма достатъчно или не, защото обичаме без мярка и постоянно, защото сме щастливи да обичаме и обичаме да бъдем обичани. Време е за любов. Кога ли не е?!

Aвтор: Мария Денизова