Миналото – това не е лошо време. Нищо не трябва да се забравя, за нищо не трябва да се съжалява. Но не трябва да сме негови пленници.
Хората са обсебени. Те искат да видят Мик Джагър такъв, какъвто бе през 1969 г. Искат да го видят такъв, какъвто бе в тяхната младост, която безвъзвратно е отминала. Егоистично е, ако се замисли човек, но ги разбирам. Ето защо е важно да не задълбаваш в миналото. Затова аз старателно задълбавам в собствените си песни.
Майка ми никога не е била щастлива с това, с което се занимавам. Тя искаше най-накрая да намеря мястото си в живота и да стана зидар, например.
Не съм рок-звезда по рождение. По-скоро се имам за представител на шоу-бизнеса. Избрах рокенрола, защото в онзи момент всички си падаха по него. Ако се бях родил през 1915 г., щях да съм джаз-барабанист или някаква нелепа звезда на нямото кино.
Започнах да се занимавам с музика, само защото трябваше да си изкарвам хляба с нещо – онзи хляб, с който бях свикнал.
Страшно добре възпитан съм: всеки ден пия чай в три.
Пропадане в бездната на наркотиците, алкохола и безумието е напълно допустимо, но до точка, от която знаеш, че можеш да се върнеш.
Всичко си има срок на годност. Ставам рано сутрин, поглеждам старата си лъжица и си казвам: „Мик, струва ми се, че е време да си купиш нова лъжица“. И го правя.
Странно е да събереш група от солови изпълнители.
Рокенролът е наркотик и като такъв трябва да си внимателен с него. Не е необходимо да се занимаваш с музика през цялото време. Само като млад човек си мисли, че ако не прави секс, денят му е пропилян.
Смятам че, както при повечето хора, моралните ценности на Мик Джагър, са доста гъвкава материя.
Не заемам ничия страна. На света няма нито една сила, която да притежава абсолютната истина.
Консерватор съм, но с малко „к“. Повярвайте – съвсем възможно е да си консерватор по данъчните въпроси и либерал по отношение на морала и свободата на словото.
Сложно ми е да си спомня какви всъщност бяха 60-те.
Смятам, че моето поколение се отличава от сегашното само по едно: ние вярвахме в това, което правехме.
