Аксиома на Сайрус:
Не всеки въпрос заслужава отговор.
Максима на Волтер:
Остроумното изказване абсолютно нищо не доказва.
Закон на Ларсон:
Множество хора възприемат късата памет за чиста съвест.
Теория на Оскар Уайлд:
Истински познават себе си само дребните хора.
Правило на бащата на Фицджералд:
Дръжте се така, сякаш ви наблюдават.
Наблюдение на Дефалкуа:
Път без препятствия обикновено не води до никъде.
Следствие от закона на Бейкър:
Като стигнеш върха на хълма и го подминеш, веднага набираш скорост.
Наблюдение на Ертц:
Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовния неделен ден.
Наблюдение на Талуза Бенкхед:
Ако трябваше да изживея живота си още веднъж, аз бих направила същите грешки, само че по-бързо.
Закон на Пирсън:
Ако се движите по инерция, значи се плъзгате надолу.
Наблюдение на Бернард Шоу:
Разумният човек се приспособява към околния свят, неразумният пък упорито се опитва да приспособи околния свят към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумните хора.
Закон на Джери:
От това че всичко е станало друго, изобщо не следва, че нещо се е променило.
Настолен закон на Барбара:
Когато устата ви е пълна с храна, никога не казвайте „супер!“.
Гастрономичен закон на Лангфилд:
Откриването на ново блюдо за човечеството е много по-полезно от откриването на нова звезда.
Постулат на Пулиам:
Никога не стъпвайте в нищо меко.
Закон на Елин:
Вероятността да спечелите в лотария мъничко нараства, ако си купите билет от лотарията.
Закон на Батнър:
Този, който се смее последен, съобразява най-бавно от всички.
Заповед на Хуго:
Сутринта най-напред изяжте една жива жаба – тогава през целия ден с вас вече няма да се случи нищо по-лошо от това.
Закон на Кренске:
Пазете се от деня, в който няма да има за какво да поръмжите.
Закон на Хендерсън:
Колкото по-малко сте казали, толкова по-малко ще ви се наложи да си вземете обратно.
Правило на Грин:
Това, което едрият шрифт дава, дребният го отнема.
Аксиома на Чарлз Осхуд:
Никой не смята, че печели прекалено много пари.
Закон на Льо Енгел за счетоводството:
Никой още не се е отказал да прави бизнес заради това, че му се налага да плаща прекалено високи данъци поради прекалено високи печалби.
Закон на Харингтън:
Чистото бюро е верен признак, че чекмеджетата му са натъпкани догоре.
Закон на Чарлз Дарвин:
Щастието не благоприятства работата.
Коридорно правило:
Вие можете да минете където си поискате, ако изглеждате сериозен и носите под мишница папка.
Първи закон на деловото писмо:
Никога не задавайте в деловото писмо едновременно два въпроса. В ответното послание ще разгледат само онзи от тях, който ви интересува по-малко, и няма да напишат нито дума по другия.
Правило на Хари:
Когато не знаете с какво да се заемете, трябва да вървите бързо и да изглеждате загрижен.
Закон на Моузли:
Нещастните случаи стават в ситуации, при които двама души се опитват да бъдат умни едновременно.
Първи капан за гения:
Нито един началник няма да търпи подчинен, който е винаги прав.
Закон на Перкин:
По гърба те потупват само с няколко сантиметра по-високо от мястото, където те изритват с ритник.
Закон на Чапмън:
Не бъдете незаменими. Ако е невъзможно да ви заменят, е невъзможно и да ви повишат в длъжност.
Втори закон на големите корпорации:
Всяко действие, за което няма никакво логично обяснение, следва да се смята за „фирмена политика“.
Принцип на Принс:
На хората, които работят седнали, им плащат повече, отколкото на хората, които работят прави.
Наблюдение на Елизабет Тейлър:
Проблемът с онези хора, които нямат никакви недостатъци, се състои в това, че като правило можете да сте абсолютно сигурни в наличието на някакви страшно дразнещи качества в тях.
Закон на Крамър:
Хората, които не вярват в нищо на света, с лекота могат да повярват в най-лошото в другите хора.
Правило на Браун:
Никога не оскърбявайте хората с формата на своите изказвания, ако сте в състояние да ги оскърбите с тяхното съдържание.
Наблюдение на Марк Твен:
Добрите маниери се състоят в умението да се скрие колко много ние мислим за себе си и колко малко – за другите хора.
Правило на Ларошфуко:
Всеки от нас има достатъчно сили да преживее нещастието на ближния.
Правило на Лем Съливан:
Изкуственият интелект не може ни най-малко да се сравни с естествената глупост.
Правило на Макмахон:
Независимо от това какво точно търсите в Интернет, вашите критерии за търсене ще съответстват поне на един порносайт.
Закон на Потър:
Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.
Политически принцип на Бърнард Шоу:
Правителството, което ограбва Петър, за да заплати на Павел, винаги може да разчита на подкрепа от страна на Павел.
Закон на Паднос:
Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.
Закон на Уилсън за политиката:
Ако искате да си завъдите врагове, опитайте се да промените нещо.
Закон на Марго:
Съвет наричаме онова, за което молим, когато вече знаем отговора, но бихме искали да не го знаем.
Закон на Мелник:
Ако от самото начало всичко върви успешно, старайте се да не изглеждате прекалено учудени.
Закон на Филон:
За да се учим от грешките си, отначало трябва да разберем, че ги вършим.
Закон Ланинг:
Законът на Мърфи винаги нанася удар в най-неподходящото време.
Автор: Артур Блох (Arthur Bloch), легендарен събирач на законите на Мърфи, автор на книгата „Murphy’s Law: What Else Can Go Wrong in the 21st Century“.
През 1977 година в Лос-Анджелис излиза тъничка книжка „Законите на Мърфи“. Неин автор е Артур Блох. Парадирайки с комична сериозност формулировките на техническия и управленчески фолклор, той придава литературна завършеност на остротите и шегите и ги групира в раздели.
Книжката има шумен успех. Почти никой не остава равнодушен към очевидно веселите и точно изречени афоризми. Кратките фрази са пълни с наблюдателност и хумор, който понякога звучи тъжно и песимистично, но авторът не губи надежда, посвещавайки книгата си на онези, които смело крачат в живота, търсейки истината, ръководейки се от правилото: „Не вярвайте в чудеса, опирайте се на тях!“.
Във встъпителната част на своята книжка Артур Блох съобщава, че след излизането на първото издание, той получил писмо от Южна Калифорния, от някакъв Дж. Николс, който му съобщил как се родил изразът „Закон на Мърфи“, станал в Америка добре позната поговорка.
През 1949 г. в базата на ВВС Едуардс в Калифорния изследвали причините за авариите на самолетите. В базата служил и капитан Ед Мърфи. Оценявайки работата на техниците в една от лабораториите, той мрачно се изказал, че ако може нещо да се направи неправилно, техниците в базата ще направят точно това…
По това време авторът на писмото бил ръководител на проекта на компанията „Нортроп“. Тези неразбории той нарекъл „Закон на Мърфи“. На една от пресконференциите, провеждани от полковник от ВВС, той заявил, че цялостното осигуряване на безопасността на полетите е резултат от преодоляването на „Законите на Мърфи“.
Така този израз попаднал в пресата. В следващите няколко месеца този „закон“ започнал да се използва широко в промишлената реклама и влязъл в живота. Днес в тълковният речник може да се прочете: „Закон на Мърфи (амер., неофиц.) – принцип, състоящ се в следното: ако някаква неприятност може да се случи, то тя се случва (произходът на тази притча е неизвестен)“.
