Прави са хората, които казват, че животът е твърде кратък, за да се чувстваме непълноценни (за себе си) и недооценени на работното място. Как се стига до решение за промяна? Когато претеглите плюсоветe и минусите по тези въпроси:

– ако вашият пряк ръководител се занимава само със своя началник (като лидер би трябвало да се фокусира върху своите задачи и тези на екипа си, но вместо това непрекъснато ходи след своя шеф)

– идеите ви се отхвърлят или игнорират (чувството, че допринасяте по специален начин за работата на компанията, е много удовлетворяващо)

– критикуват ви публично (всички имаме нужда от конструктивна обратна връзка и малко „побутване”, но не и от публично унижение)

– никога не ви благодарят

– чувствате се, сякаш нямате цел (абсолютно демотивиращо е да се прибирате от работа вкъщи с усещането, че не сте постигнали нищо значимо)

– чувствате се като бройка (да, всеки е заменим и да – всеки работи за заплата, но е изключително важно да се работи и с хора, които ви уважават)

– не виждате бъдеще (всяка работа трябва да води до нещо – повишение, допълнителни възможности, придобиване на нови умения, научаване на нови неща)

– никой не споделя мечтите ви

Ако сте от хората, които поради една от тези причини често сменят местоработата си, вероятно сте доста по-обиграни от показаните на илюстрациите по-долу няколко забавни ситуации. Стресът на ново работно място понякога идва в повече. Въпросите, които тогава тормозят съзнанието, са:„Ще ме харесат ли новите колеги? А аз ще ги харесам ли? Дано шефът не е като последния!“

Когато се разпознаете в някои от илюстрациите, е забавно. Уверете се сами 🙂

Източник: radioenergy.bg