„Всички знаят, че това да имаш деца води след себе си огромна промяна – както физическа, така и емоционална.
Когато реших да имам деца, аз знаех, че в живота ми ще настъпят огромни промени и бях готова да се разделя с някои неща. Това, което не осъзнавах, е, че майчинството ще набута т.нар ми „нужди“ в някой далечен ъгъл и те ще станат нещо второстепенно, ако въобще оцелеят.“ Това разказва Елиша Бийч за майчинството. Тя има четири биологични деца и още четири доведени… Точно така, Елиша е майка на осем деца! Ето от какво се е отказала тя, след като е станала майка:
Дългите душове
„Когато се роди първото ми дете, къпането беше първото нещо, от което се отказах. Ако успеех да приспя бебето ми и някак си успеех да запазя съзнание, след това трябваше да избирам между ядене, сън, някакво безсмислено забавление и къпане. Обикновено едно от първите три побеждаваше, защото за какво ти е да се къпеш, когато след 15 минути пак ще те наплюят, напикаят или наакат.
Когато най-накрая си вземех душ, ми си причуваше детски плач и изпитвах ужасна смесица от безпокойство и вина, ако къпането се проточеше повече от две минути. Оттогава съм усвоила изкуството да се къпеш за 5 минути или по-малко, а бебешките кърпички станаха неделима част от хигиената ми. Когато си взимам 15-минутен горещ душ, се чувствам като на СПА.
Сънят
От къпането се отказах доброволно, но сънят ми беше отнет насилствено. Когато бяха бебета, нито едно от децата ми не спеше нощем, а днес, ако им позволя, могат да останат будни до по-късно и от мен. А сега към това уравнение прибавете нощните хранения, настинките, кошмарите, напикаванията и желанието на децата ми периодично да ме събуждат нощем, докато се взират в лицето ми. Така излиза, че не съм спала спокойно в продължение на 10 години, а в редките моменти, в които успявам да спя непробудно през цялата нощ, се събуждам в паника, че нещо се е случило с децата, а аз нямам идея нито къде съм, нито колко е часът. Да не говорим, че, когато станат тийнейджъри, губиш съня си по други причини.
Романтиката
Преди да се появят децата, в дома ми имаше свещи, музика, романтични вечери в ресторанти, много ласки и достатъчно време за гушкане. Тогава носех хубаво бельо и имах гладки крака. А днешната ни представа за романтика е да сръчкаме другия с лакът, да му намигнем и да изтичаме за един бърз секс в банята, докато по телевизията дават някаква анимация.
Сгънатото пране
Също като повечето хора и аз не обичам да върша домакинска работа, но преди ми харесваше да сгъвам прането и всичките ми дрехи да са сгънати и прибрани още в същия ден, в който са изпрани. Днес такива неща рядко ми се случват. Не е възможно да сгъваш прането, когато едното ти дете се мисли за нинджа, а малката ти дъщеря смята, че е безумно забавно да разгъва всичко сгънато от теб. А да сгъваш прането, след като децата са си легнали? Не мисля. Сега дрехите ни стоят на купчини в гардеробите.
Тишината
Преди децата не осъзнавах колко много ценя тишината. Преди те да се появят всяка сутрин отивах на тиха разходка с кучето ми, обичах да чета на тишина, а вечер често дори не пусках радио в колата. Тишината беше нещо, което можех да имам всеки ден. А сега… Сега в дома ми няма нито един тих момент, а ако изведнъж настъпи тишина, значи децата нещо кроят. Разбира се, гласовете на децата ми са най-сладкият звук, но понякога искам просто 5 минути… само 5 минутки тишина. Моля ви?
Личното пространство
Децата просто не разбират концепцията за лично пространство. От години не съм се радвала на възможността да имаш лично пространство. В началото не можех да се нарадвам на прегръдките и на малкото бебе в ръцете ми. Можех да го държа цял ден и нямаше да ми е достатъчно. След това те започват да растат, да се увиват в ръцете ти, да се дърпат, да те ритат, докато спиш, да се катерят по теб, докато се опитваш да приготвиш вечеря. След това се превръщат в малки пиявици, които те преследват навсякъде. Все си припомням, че трябва да съм благодарна за тези моменти, защото един ден те ще пораснат и тогава сигурно ще се моля за техните прегръдки и целувки.“
