Стори поклон на непохватността си. Усмихни се на тромавостта си. Сприятели се с некомпетентността си. Смей се, когато се спънеш и паднеш. Всичко това са скъпоценни вълни, част от необятния вътрешен океан.

Съвършенството е непостижимо във времето, но може да бъде открито в присъствието ти тук и сега.

Несъвършенството те прави реален и истински. И това е прекрасно.

Ще имаш време да бъдеш последователен, когато умреш. А дотогава, празнувай себе си – глупавия и стария. Отпразнувай чудесната си неспособност да съответстваш на нечий образ и да се побереш в определените ти рамки. Не изпадай в духовна кома. 

Поне веднъж кажи нещо грешно. В това да си позволиш да сбъркаш се съдържа безгранична свобода. Бъди снизходителен към грешките си, целувай земята, на която си възкръснал, поклони се на подхлъзванията си. 

Не позволявай на духовността да смрази твоята човечност, твоето смирение и най-главното, твоето чувство за хумор.

Джеф Фостър

Източник: HighViewArt