Помните ли рецесиите? Онези периоди, в които борсовият пазар се срива, безработицата се покачва, а бизнесът спира да инвестира?
Имаше един такъв преди десетилетие, но това беше отдавна – много сегашни млади служители са били деца, когато имена като „Лемън брадърс“ и Бен Бернанке бяха в новините.
Според данни на Националното бюро по икономически изследвания, САЩ не са били в рецесия от юни 2009 г. – почти девет години.
Ако икономиката удържи растежа си за още 14 месеца, това ще бъде най-дългият период, който държава е изкарвала без сериозна криза в съвремието.
Америка дълго се възстановяваше. Това възстановяване изглеждаше като трудно измъкване от много, много дълбока дупка. Но пък в последните години страната не е била удряна от „икономически шок“, който да я вкара обратно в криза. Има ли обаче на хоризонта рискови фактори?
Първият е борсовият пазар, за който бъдещите прогнози не са особено оптимистични. Биткойнът е проблем, защото ако се срине, ще изтрие милиарди долари от световното богатство.
Друг рисков фактор е Китай. Макар че държавата преодоля тихомълком кризи на борсата и при недвижимите имоти. Властта там обаче сега е затегнала контрола над икономиката и ако се провали в управлението си, проблемите ще се пренесат и в САЩ.
Проблеми в банките винаги са вероятни. А възходът на електромобилите променя нещата в транспорта.
Фатален „икономически шок“ може да предизвика правителствената политика. Централните банки са много внимателни при определянето на лихвите. Новият шеф на Фед Джером Паулъл обаче като че ли не се вълнува особено от регулации и предпазливост.
Като цяло, трите най-вероятни причини за рецесия – балони на цените, високи амплитуди на петролния пазар и големи ръстове на лихвите, засега не изглеждат вероятни.
Ако една от тях се случи, ще е в лек вариант. Икономическата експанзия обикновено не умира от старост – нещо трябва да я убие. А най-големите убийци не са готови да ударят.
Настоящият ръст на американската икономика има шанс да продължи. Но не трябва да бъдем твърде самоуверени – рецесиите имат досадния навик да идват, когато най-малко ги очакваме.
