fbpx

Не подозирах колко далеч може да стигне свекърва ми в желанието си да ме нарани (I част)

Тя ме намрази моментално. Дори не предполагах колко далеч може да стигне една свекърва в желанието си да те нарани.

Ако преди това знаех колко завистлива и користна натура е, щях да помисля десет пъти, преди да я пусна в живота си.

С Влади се запознахме още първата година в института и веднага бяхме привлечени един от друг. Романтичният ни период бързо се превърна в сериозна връзка – и ето ме сега в качеството си на законна съпруга, да престъпвам прага на неговия дом. Обожавах съпруга си, но не бях подготвена за факта, че трябва да деля една територия с майка му.

“ Скъпа, защо се тревожиш това е само за няколко месеца,“ – уговаряше ме Влади, намеквайки, че младото ни семейство има нужда от помощ. “ И двамата ходим на работа, нямаме време да се занимаваме с битовизми, а мама ще чисти и готви. Толкова ли е лошо?“. Не споделях мнението му, но си замълчах. За мен само липсата на какъвто и да е пълен контрол, може да обедини едно младо семейство и да укрепи отношенията им. Не ми допадаше да живея с друг човек, още повече в малка гарсониера. “ Когато си стъпим на краката, ще изтеглим заем и ще си купим наш дом!“ – успокоявах сама себе си. От този момент се опитвах да стоя колкото си може по-далеч от очите на свекърва ми.

Заслужава да се отбележи, че Ана беше изключително приятна жена в началото на запознанството ни. Но колкото повече връзката ми с Влади се развиваше, толкова по-неприятна ставаше тя. Спомням си, когато се засякохме в гражданския регистър. Ана стисна устни, намръщи се и отказа да ни поздрави. От този ден между двете ни пламна тиха студена война. Не, свекърва ми не ме атакуваше открито, но се стараеше да покаже на съпруга ми, че не е избрал подходящата жена. Умишлено пресоляваше ястията ми, за да нахрани сина си със своите, намеквайки колко лоша домакиня съм, цапаше вечер дрехите на Влади, а сутрин усмихната му носеше чисто и изпрано облекло. Криеше ключовете от колата, в резултат на което често закъснявахме за работа. Аз, от своя страна, деликатно припомнях на съпруга си, че е време да опразним апартамента на майка му.

Струваше ми се, че той действително е готов да се измъкне от майчините обятия, дори започнахме да говорим за деца. И тогава свекървата, разбирайки, че планираме да се сдобием с наследници, без да сме поискали нейното разрешение, пристъпи към активни действия. В началото водеше задушевни разговори със сина си, убеждавайки го, че трябва да изчакаме още малко, тъй като самата тя не била готова да се грижи за внуци. “ Разберете, не съм първа младост, а вие не можете да се похвалите с финансова независимост. Къде сте тръгнали да създавате деца?“. Така Влади мина на страната на майка си и настояваше, че ако живеем заедно с нея, ще имаме възможност да спестим пари за наше жилище. “ Любима, разбери, мама е права. Не е време за деца. Нека да почакаме още малко!“. Обидих се от думите му. Със завист наблюдавах своите приятелки – тези, които дори нямаха впечатляваща банкова сметка, успяха да се омъжат, да имат деца, да вземат ипотека и да живеят щастливо със семействата си. Защо аз да не мога?

Моите родители, наблюдавайки мъките ми, обещаха да ни помогнат с покупката на апартамент, но при условие, че аз и съпругът ми спестим половината пари. Лесно е да обещаваш, но да го изпълниш … Отне ни около пет години, за да съберем необходимата сума. Трябваше да цепя стотинката на две, да търпя капризите на свекърва си, само за да ускоря изпълнението на заветната мечта. Честно казано, дори не вярвах, че всичко това ще се случи някой ден. Въпреки това стисках зъби и продължих да икономисвам буквално от всичко, надявайки се на добър изход от ситуацията.

Следва продължение!

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
x