Тази година за пръв път на избори ще имаме възможността да отбележим в бюлетината опцията “Не подкрепям никого”. За мнозина това уж е протестен вот, с който гражданите ще могат да изразят мнението си, че не харесват нито един от кандидатите. С допълнение към избора НПН, на вота през ноември гласуването ще е задължително.
Нека първо да погледнем какво казва Конституцията за избора на президент и вицепрезидент:
Чл. 275 ал. 3: Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
С въвеждането на задължителното гласуване шансът пред урните на 6 ноември да се явят повече от 50% от имащите право на глас български граждани е голям. Това създава предпоставката да имаме президент още на 1-ви тур, но за тази цел кандидатът трябва да е събрал повече от половината гласове на избирателите, дали своя вот.
Изборният кодекс крие в себе си вратичка, която може да обърне вота непредсказуемо и превръща опцията “Не подкрепям никого” в “Подкрепих първия”. Ето какво гласи методиката за определяне на резултатите от избора за президент и вицепрезидент според ИК:
Избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни
гласове, с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7, ако в гласуването са
участвали повече от половината избиратели.
Това е допълнение към ИК е обнародвано в 39-ти брой на Държавен вестник от от 26 май. Гласовете по чл. 333 ал 1, т. 7 са именно “Не подкрепям никого”. С прости думи този вид вот ще се брои за действителен, но ще бъде зачеркнат от крайните сметки. За да добием по-добра представа, ето лесното математическо обяснение и как биха изглеждали изборните резултатите с методиката по ИК:
Да речем, че всички гласове са 100 на брой.
Кандидат 1 има 36 гласа
Кандидат 2 има 20 гласа
Кандидат 3 има 10 гласа
Кандидат 4 има 4 гласа
“Не подкрепям никого” има 30 гласа
Според методиката гласовете НПН се вадят от общия сбор, въпреки че са валидни. Така вече имаме общо 70 гласа и по този начин Кандидат 1 е големият победител с над 50% от гласовете и вече е президент.
По този начин Конституцията и методиката за резултатите влизат в пряк сблъсък и е много вероятно изчисленията да се окажат противоконституционни.
Пред OFFNews конституционният съдия и бивш Омбудсман на България Константин Пенчев не се нае с коментар дали методиката по ИК е противоконституционна или не.
“Това може да определи само Конституционният съд или Върховният административен съд. До момента при нас не е постъпвал сигнал”, каза Пенчев.
Говорителят на ЦИК Цветозар Томов обясни пред OFFNews главоблъсканицата с квадратчето “Не подкрепям никого” – този вот всъщност ще има тежестта на невалидните бюлетини, които и преди сме пускали, когато сме били недоволни на статуквото. Но както невалидните гласове, така и тези с НПН са част от избирателната активност и е нормално, да се премахват от крайните сметки, тъй като те не изразяват подкрепа за нито един от кандидатите.
Потърсихме за коментар и социолога Първан Симеонов от “Галъп”, който не се нае с прогноза относно казуса, тъй като той съдържа в себе си прекалено много хипотези и вероятности.
“Докато не видим резултатите на практика, няма как да говорим. Това квадратче се смята за активност и на парламентарни избори би ударило по малките партии и би облагодетелствало големите”, каза Симеонов.
Реално обаче се получава така, че гласувайки против статуквото, ние го утвърждаваме още повече, коментира социологът.
За да спомогне опцията НПН за победа на първи тур на някои от кандидатите, трябва да има бум на активността и на подадените бюлетини без подкрепа за никого.
“Ако не беше Цачева, а Фандъкова, можехме да мислим за такъв сценарий, но рейтингът на кандидата на ГЕРБ е нисък за подобна хипотеза”, заключи социологът.
Източник: Offnews
