На днешната дата преди 45 години от този свят нелепо си отиват футболните легенди на България и Левски Георги Аспарухов и Никола Котков.
Двамата загиват в жестока автомобилна катастрофа на Витиня. Гунди и Котето са две от безспорните фигури в историята на родния футбол.
Аспарухов е роден в София на 4 май 1943 година. Юноша е на Левски, а през 1960 започва да играе за мъжете едва на 17 години.
За един сезон той преминава в Ботев Пловдив, а след това отново се завръща на „Герена”. Със „синята” фланелка Гунди печели три шампионски титли.
Записва 247 участия в А група и бележи общо 150 гола.
През 1965 година Гунди става футболист и спортист номер едно на страната.
В същата година той заема осмо място в класацията за Златната топка.
Аспарухов бележи паметни голове за националния тим.
Разписва се два пъти на световни шампионати.
През 1999 година е обявен посмъртно за най-добър футболист на България за 20 век.
Никола Котков е роден на 9 декември 1938 година в София. Той е юноша на Локомотив София и е една от емблемите на този тим. Котков играе от 1956 до 1966 за „железничарите”. След това преминава в редиците на Левски. Става шампион на страната и с двата клуба. Котков има 26 мача и 12 гола за държавния ни тим.
На 30 юни 1971 година – Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков пътуват от София за Враца, където са поканени да участват в мач по случай 50-годишнината на местния Ботев, с колата на Гунди Алфа Ромео – Джулия.
Около 11:30 часа в прохода Витиня алфата се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва възпламеняване и двете футболни легенди изгарят живи.
На погребението на всенародните любимци се изсипват повече от половин милион души от всички краища на България.
Стълпотворението е толкова голямо, че когато траурното шествие достига до Централните софийски гробища последните участници в него са на Герена, където се състои поклонението.
Цитати на Гунди :
Избери си от големите играчи един, на когото да приличаш, без обаче да губиш своя собствен почерк и да се превръщаш в напразен подражател.
Вярно е, че футболът не е балет, ама не е и ръгби!
Ако вдигах щанги и поставех някакъв рекорд, това щеше да е мой съвсем личен успех. Но футболът е колективна игра и победата винаги е обща!
Ако не си голям футболист като Котков, поне бъди спортсмен като него!
“Не разчитай на това, на което всички разчитат!”- никога няма да забравя тези думи на Витлачил. Аз самият винаги съм разчитал на изненадата….
Помни, че няма скрити недостатъци!
Вторият в много случаи е по-достоен за шампионска титла, отколкото нейния носител…Уважавайте вицешампионите!
