Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса – дали да има стриптийз в хотел Русия.

– Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! – казва млад служител.

– Доообре, но на кого да възложим тази задача? – пита полковник Судаев.

– Да я възложим на Зина Ивановна! – предлага Никанор. – Млада е, нека се развива!

– Не, не! Баща ѝ е с неясно минало…

– Тогава Полина Фьодоровна!

– Луди ли сте? Чичо й е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам – Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена „Ленин“! Тя е нашият човек!

Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!

Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:

– Аз не разбирам – какво му харесват на това американците?!