Историята на живота си право от Прага, Чехия, ще ви разкаже Тодор.

Защото той е изключително готин човек и защото ни говори директно от една от страните с най-вкусните бири в света, обърнете подобаващо внимание на следващите редове.

Къде си и откога си там?

Намирам се в града на многото изненади, в един град, който може да е златен, но понякога и толкова черен. Далеч от страната си, но пък не толкова, колкото много други българи – в Прага. Бих казал, че съм тук цяла вечност, но пък са само 13 години. Не спирам да се чудя кога мина цялото това време. Животът тук е подобен на всеки друг в една европейска държава. Макар и заобиколени от лошите неща, случващи се в последно време, хората тук се стремят да се наслаждават на живота си. Дори и да звучи малко егоистично, те нямат особено много грижи. Прага е град с много възможности, стига човек да има желание да се възползва от тях.

Защо замина и защо избра точно това място?

Прага по-скоро избра мен, тогава нямах особено право на избор, а по-скоро родителите ми, видели светлина в края на тунела, решиха да променят живота си, който им бе полуотнет в родната им държава. Говоря за живот, който би бил качествен, а не изпълнен с лишения и дългове. Спомням си как ядяхме една и съща супа в продължение на десет дена, тъй като на родителите ми не им бе плащано с месеци. Мисля, че България е страната на обречените семейства. Моят край, там откъдето съм, е доста беден. Може би в България почти няма семейство, в което някой да не тъжи за рожба в чужбина. За мен ние сме страната на разбитите сърца.

С какво се занимаваш там?

Тук имам възможност да се реализирам в доста посоки. Наистина са доста… но в момента уча магистратура и работя в една международна фирма в областта на човешките ресурси.

Как се чувстваш – българин в чужбина, чужд, свой, просто гражданин на света?

За съжаление – тъжна история. Не ми се иска да говоря толкова носталгични неща, може би го правя, защото днес не е спряло да вали :), но се чувствам като всички посочени определения. В момента съм в страна, в която мога по-добре да търся правата си, отколкото в България. Но доста често си мисля колко щеше да е хубаво, ако наистина не бяхме, така да се каже, принудени да напуснем държавата си. Бих спорил много, ако някой българин, живеещ в чужбина, ми каже, че не му липсва страната му и че ако имаше същите условия за живот в България, нямаше да се върне.

В чужбина винаги си чужд, винаги нещо ще ти липсва, наистина е неописуемо. Все едно сме завързани за държавите си с ластици и просто ги опъваме, доколкото можем. И така, докато един ден ластикът или се скъса, или те придърпа обратно. Не знам коя е по-хубавата част, дали има такава? Може би мога да получа всичко, което искам, някъде по света, но ако не съм в България, щастието ми никога няма да бъде пълно.

Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?

Разликите са страшно много: храната, културата, нравите на хората, студеното време – всичко е коренно различно. Първо впечатление ми направиха подредената държава и домашните кюфтета, които бяха приготвили родителите ми за „добре дошли“. Това не бяха кюфтета, а джапанки, каймата е просто ужасна!Също така има доста думи, които звучат като някои български, но на чешки са с различно значение. Доста е забавно, когато човек започне да ги бърка.

Как минава един ден там?

Моите дни са дълги, опитвам се след работа да се занимавам с хобитата си или да се виждам с приятели. Понякога се опитвам да забравям за всичко и просто да се наслаждавам на мига. Всеки ден за мен е различен и както за всеки нормален човек, един път е прекрасен, а друг път – повече от ужасен…

Кое те кара да останеш?

13 години не са малко. В момента животът ми се дели на две – 50% в България и 50% в Чехия. В Прага ме задържат родителите ми, приятелите ми и все още многото възможности, които имам тук и от които мога да се възползвам.

А какво би те накарало да се върнеш?

Факторите са много, но бих се върнал, ако семейството ми се прибере и ако България се пооправи икономически. С това, разбира се, са свързани и много други неща. Дай Боже все още да имам право на избор и да не бъда принуден в скоро време да решавам къде да прекарам остатъка от живота си.

И все пак – къде се виждаш след 10 години?

Надявам се да бъда там, където ще съм възможно най-щастлив. / truestory