Един дърводелец бил прочут с уменията и майсторството си да изработва изящни предмети. Всички се възхищавали на творенията му. Те били толкова красиви и прецизно изработени, че сякаш сам Бог държал длетото му.

Славата му на ненадминат майстор се носела от уста на уста. Стигнала и до царя, който бил любопитен да се запознае с прочутия дърводелец и да разбере каква е тайната на неговото майсторство.

– Кажи ми как създаваш всички тези божествени творения? – попитал царят. – В тях има нещо прекрасно и неуловимо, което не може да се опише с думи. Сигурно имаш някаква специална тайна, която не е известна на другите майстори.

– Да, така е – казал човекът. – Има такава тайна. Когато започвам работа над нещо ново, най-напред постя няколко дни, за да успокоя душата и сърцето си. След три дни пост, аз вече не мисля за възнаграждението, което ще получа за работата си, а след петия ден от поста забравям и за почестите и похвалите.

След седем дни всичко около мен престава да съществува, забравям дори за себе си. Цялата ми духовна енергия и мисъл е насочена само към работата ми, тя изпълва цялото ми същество.

И тогава вече аз отивам в гората, за да избера дървото за моята работа. Дълго време бродя там, оглеждам дърветата, вглеждам се в божествената им същност, търся съвършенството. И тогава започвам работа от цялата си душа, с цялата любов и сила, която ми е дадена от Бог. Затова и резултатът е божествен.