Какво ли не в живота си не бях!

Какво ли не опитах-любов и злоба!
Бях най-богат, бях сетен сиромах,
но не и просяк, при това на обич!

Просията ме пълни с гняв, с тъга.
Просията обижда ме, гори ме.
Затуй махни си щедрата ръка
не искам вместо обич – милостиня.

Махни я тази милосърдна длан,
че ако някой някога е давал
любов от жал, това съм аз и знам
цената страшна на любов такава.

Любов по бедност не ми давай, не!
Любов в съдба, а не в торба се носи!
На колене пред твойте колене
не твойта обич, свойта гордост прося!

Любовта е живот, щедрост, свят, добрина,
не паничка за дребни грошове!
Нито дар милосърден с най нищожна цена.
Тя е пламък свещен и съдбовен!

Aвтор: Дамян Дамянов