„В началото, когато двама души се срещнат и се влюбят, те не виждат другия ясно. Комбинацията от биологични химикали, които бушува в тялото ти и е виновна за чувството на „влюбване“, не ти позволява да видиш недостатъците на другия.

Първоначално, дори да видиш недостатъците му, не ги намираш за отблъскващи, а забавни и дори чаровни. Влюбването е химически дисбаланс в мозъка, който е много подобен на лудостта. Феноменът на влюбването те откъсва от реалността, докато в същото време се привързваш към другия.

С напредването на времето реалността се настанява в съзнанието, първоначалната еуфория изчезва и истината излиза наяве. Ако природата си е свършила работата, въпреки че влюбването е преминало, двамата се чувствате свързани и искате да останете заедно, въпреки недостатъците.

В този момент може да се появи и нещо много по-силно: безпрекословната любов. Тя е тази, която прави хората по-добри.

Безпрекословната любов не те кара да виждаш любимия си като перфектен образ, както беше в началото. Безпрекословната любов не е свързана с това да обичаш всяка малка част от характера на другия.

Безпрекословната любов вижда истината, но не изисква промяна. Когато обичаш някого безпрекословно нямаш нужда да го променяш, за да си щастлива.

Когато си обичан по начин, който ти позволява да бъдеш себе си, имаш повече енергия да обичаш, да работиш за връзката ви и да даваш се превръща в нещо лесно и естествено. В такава среда любовта процъфтява. Тя с лекота преминава от единия в другия.

Понякога искаме такава любов толкова силно, че сме готови на всякакви компромиси. Искаме по-малко, задоволяваме се с по-малко, даваме повече, отколкото трябва или отколкото сме способни да дадем. Проблемът в такива случаи е, че такава любов не е устойчива.

Разбира се, можеш да живееш и с по-малко. Можеш да бъдеш във връзка, в която нуждите ти не са задоволени. Но не можеш да израснеш. Същото се случва и когато даваш всичко от себе си, за да задоволиш нуждите на другия. Можеш да го правиш за дълъг период от време, можеш да го правиш и цял живот, но потенциалът ти няма да разцъфти, напротив – накрая ще си смазана от изтощение.

Разковничето се крие в истината. Мога ли да обичам този човек такъв, какъвто е и да бъда щастлива? Ако си отговорила честно, че ще се наложи да правиш компромиси или че искаш да промениш нещо в него, значи това не е безпрекословна любов. Това е нещо съвсем различно.

Любовта, истинската емоционална връзка между две сродни души може да разцъфне от само себе си, но не може да бъде построена насила.

Най-големият подарък, който можеш да направиш на някого, е да видиш истинската му същност и да го обичаш точно такъв, какъвто е, без резерви. За да го постигнеш, трябва добре да познаваш себе си и своите собствени нужди, не е никак лесно, но усилията се отплащат, защото накрая ще получиш повече, отколкото дори си мечтала.“

Лиса Хейс