Кума Лиса не се прибрала вечерта. На другия ден по обяд Лисан я гледа одърпана, рошава и разсеяна да се задава откъм гората.

– Ти къде ходиш ма?!

– Ох Лисане, кат ма сгащиха едни вълци, ха отсам, ха от там – седем дена и седем нощи.

– К,ви седем дена ма – само снощи та нямаше?

– Ми аз само дойдох да ти се обадя и пак отивам!!!