Eдва ли някой може да спори, че няма по-красив, звучен и богат език от българския.

Той ни позволява такова голямо разнообразие на речта и ни дава да си служим с толкова прекрасни думи, че не е никак трудно да разберем защо българските писатели ни вдъхновяват толкова много и защо техните думи оставят трайни следи в съзнанието ни.

Днес сме решили да вдъхновим и вас като ви припомним някои от най-прекрасните изречения на родните ни писатели.

Думи, които ни предават истини за живота, любовта и времето.

„Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?“ –  Блага Димитрова

„Обичам да я гледам, когато се събужда.Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.“ – Захари Карабашлиев

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.“ – Йордан Радичков

„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“ – Елин Пелин

„Тя и да иска не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат“ – Павел Вежинов

„Не я бе виждал отдавна, а не можеше да я забрави. Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от нея и той не можеше да я прогони от там… Едно кътче, но то владееше цялото му същество…“ – Димитър Талев

„Ако си тъжен..“, казваше баба.. тогава плачи, когато сълзите свършат, животът продължава.“ – Дора Габе

“Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…” – Димитър Талев

„Незначителното и малкото – там се таи животът, там гнезди той.”  – Георги Господинов

Източник: edna.bg