Безпристрастни! Стилни! Европейски!

Край на емиграцията. Източноевропейците се завръщат у дома?

Когато Ричард Фетико напуска родната си Словакия през 1992 г., за да учи в чужбина, още докато е ученик, той планирал да се върне в края на годината.

Вместо това прекарва 22 години в САЩ, където получава висше образование и работи в банковата сфера и на Уолстрийт.

“Наистина не виждах как мога да приложа уменията си в Словакия,” казва Фетико. С израстването на икономиката на Словакия обаче, това започва да се променя. През 2014 г. той получава предложение от инвестиционна компания в Братислава и се връща у дома.

Фетико е част от една цяла вълна. От 1992 до 2015 г. толкова много хора напускат Източна Европа, че населението на региона намалява с 18 милиона, или около 6%, показват данни на ООН. Тенденцията се ускорява с влизането на страните от региона в ЕС, пише The Economist.

Това се оказва неприятен обрат за новите страни членки на ЕС – вместо да станат богати, като държавите в Западна Европа, приемът в съюза примамва техните работници да се преместят там.

На Запад, най-вече във Великобритания и Франция, това води до опасения от рода на това, че “полските водопроводчици” ще подбият заплащането на местните работници. На 23 август президентът на Франция Еманюел Макрон започна обиколката си в три държави от Централна и Източна Европа, за да обсъди как да бъде ограничен този приток.

Има признаци обаче, че той може би вече е към своя край. Процъфтяващите икономики, нарастващото заплащане и ниските разходи за живот изглежда привличат все повече емиграни към дома. В свои доклад от миналия месец имотната компания Colliers говори за “бумеранг на работната сила”, на фона на завръщащите се от Запад работници.

Липсата на визи за страните от ЕС прави вътрешната миграция трудна за проследяване, но някои данни сочат именно към подобна тенденция. От 2010 г. насам нетната емиграция е намаляла в девет от 11-те посткомунистически страни членки на ЕС.

Нетната миграция към Великобритания от източноевропейските държави, които се присъединяват към ЕС през 2004 г., е над 30 000 всяка година – в периода 2010 – 2015 г., но пада до 5 000 през миналата година.

Това се дължи отчасти на Брекзит, но отчасти и на по-обхватен феномен на нарастващото търсене на работна ръка в Източна Европа. “Тези, които се връщат, не са възрастни хора, а работещи хора в трудова възраст,” казва Марк Робинсън, автор на доклада на Colliers.

Работа се намира лесно: нивото на безработица варира от 5.3% в Румъния до забележителните 2.9% в Чехия. Цели 73% от унгарските производители заявяват, че не могат да намерят служителите, от които имат нужда.

Това вдига заплащането – заплатите нарастват с 5% в Чехия, в сравнение с преди година, докато в Унгария ръстът е от 15%, подпомогнат от вдигането на минималното заплащане. Данъчните нива, в сравнение със Западна Европа, са доста ниски – най-високият подоходен данък е едва 25% в Словакия, докато в България ставката е 10%.

Евтините имоти са другото привлекателно нещо. Цената на 1 кв. м в Прага е наполовина на тази в Дъблин и на една седма от цените в Лондон. Разходите за живот са толкова ниски, че според анализ на нетните доходи в Европа на Deloitte, Чехия, Словакия и Полша влизат в челната петица (заедно с Швейцария и Малта).

Не само финансовата страна обаче е тази, която връща работещите вкъщи. През 2010 г. Милош Фусек напуска родния си град Дубница над Вахом, Западна Словакия, за да отиде в Ирландия, където работи в склад, а по-късно в сферата на логистиката и в маркетинга.

През 2015 г. той се завръща у дома, за да оглави компания за дограма заедно с баща си. За него семейството е било решаващият фактор. Други пък смятат, че могат да се издигнат до по-високи позиции в родните си страни, отколкото на Запад.

Има и още една причина – усещане за патриотичен оптимизъм. Томаш Мелиско – словак, който завършва право във Великобритания, се отказва от работата си в банковия сектор във Виена през 2015 г., за да започне работа като имотен консултант в Братислава.

Освен че е по-близо до приятелите и семейството си, той смята, че връщайки се в родната си страна, носи със себе си придобитите умения и дава своя принос към обществото.

Западноевропейците се притесняваха, че източноевропейците ще продължат да се стичат на Запад, но трябва да имат предвид, че много от тях също така обичат родните си страни.