Често свързваме драматизма, поведението на кучка, или пък игнорирането на мъж, който е „сгафил“, с част от женската ни природа… И дори проява на женска сила и достойнство.

Като жени често чуваме как мъжкото поведение е да действа, а женското – да стои пасивно и да изчаква. Удостоявайки с благоволение и позитивен отговор само издържалия всички тестове мъж.

Едва напоследък усещам дълбоко колко бъркаме в това. В представите ни за женско и мъжко, представени чрез действието и пасивността, чрез хладнокръвието и драматичната емоционалност, има нещо гнило.

Мислим си, че да стоим пасивно безкрайно, когато отвътре ни пука, е женско достойнство.

Мислим си, че да игнорираме някого, когато не се е държал според очакванията ни, е женско достойнство.

Мислим си, че да отказваме топлота, когато чувстваме несигурност в другия, е женско достойнство.

Да, нашата женска сила наистина не е в пробивното действие… но колкото не е там, толкова не присъства и в студенината, пасивното безразличие, привидното изкуствено спокойствие, надменното игнориране или пък поведението на кралица на драмата.

А толкова често жените, идващи при нас на Мандала, семинари и консултации идват точно с тази идея. С нея са израстнали и всяка е намерила поне 10 статии, които й доказват, че „мъжете ловуват, а жените са плячка“, „прави се на непристъпна, за да породиш интереса му“, „не прави нещо за някого, на когото не му пука за теб“, „тръгни си от този, който не те прави приоритет номер 1“ и разбира се „ако не може да те приеме в най-лошия ти вариант, то не те заслужава и в най-добрия“.

Това дава лиценз да проявяваме всички свои маски, стени и неизлекувана драма… наричайки ги нашето автентично „себе си“, което той е длъжен да приема без протест.

И точно, когато собственото ми усещане за истинското проявление на женската енергия в отношенията с мъжа, претърпява дълбока промяна и отива на ново ниво, попаднах на много силен текст по темата от Джордана Токачели (една от любимите ми треньорки по щастлива любов и женственост).

Тя описва тези състояния и начините, по които сами бягаме от женската си енергия във връзките толкова добре, че на този етап ще замълча и ще продължа с нейните думи в превод:

„Като каква жена се проявяваш – като реактивна (мъжка)? Или като наистина женствена?

РЕАКТИВНА ЖЕНА: атакуваща, игнорираща, отрязваща, наказваща и агресивна при проявата на силни емоции.

Но после в хода на нашата работа те осъзнават, че онова, което наричат автентичност, всъщност често е ДРАМА, ЗАВИСИМОСТ, ВКОПЧЕНОСТ, БРЕМЕ, КОМПЛЕКСИ И МЪЖКА РЕАКТИВНОСТ.

Много жени ме питат: „Джордана, искаш да ми кажеш, че не мога да съм автентична и да му покажа какво наистина чувствам?!“

Реактивността е особено интересна – тъй като често е погрешно разбрана. В крайна сметка мъжката енергия, това е механизмът на бий се или бягай, на правенето, на реагирането… а Женската е в усещането, гъвкавостта, възприемчивостта. И въпреки това толкова много жени чувстват порива да реагират с острота.

Какво е реакция с острота? Например:

„Ако той не ми се обади днес, явно не го интересувам достатъчно – така че ще го игнорирам, когато реши да се обади.“

„Ако той има нужда от повече пространство за себе си, явно не съм му достатъчно важна.“

„Ако той гледа порно или се заглежда по други жени, явно не съм му достатъчна.“

„Аз ще го отрежа преди той да ме е отрязал.“

„Ще го оставя преди той да ме е оставил.“

„Толкова съм уплашена да бъда нежелана, че ще го накарам да се съмнява в чувствата ми.“

Реактивността е когато сме свръхчувствителни, очакваме отхвърляне или си обясняваме с отхвърляне всяко негово действие, което разклаща сигурността ни в любовта. Това е, когато първата ни реакция е да приемем нещата лично и да считаме, че действията му са единствено свързани с отношението му към нас. Това е навсякъде, където се ръководим от усещането за отхвърляне, вместо от това на доверие.

Всъщност реактивността е древен и първичен начин да поемем контрола и да го задържим.

Държим контрола, създавайки конфликт, когато нуждите ни не са посрещнати според очакванията ни.

Нека го повторя…

Държим контрола, създавайки конфликт, когато нуждите ни не са посрещнати според очакванията ни.

Това всъщност е индиректно предаване на партньора, обръщайки го във враг с една смяна на нашите чувства.

Ако аз съм реактивна жена, и чрез моите емоционални реакции аз предизвиквам действие от негова страна, карам го да се почувства по определен начин или си доказвам, че на него му пука… в крайна сметка аз използвам това, за да го контролирам. Това е моделът

„Аз ще покажа грешките му, ще го обвиня, ще създам драма навсякъде около мен, защото така се чувствам свързана с него.“

…. но в същото време това отблъсква любовта.

Да помагаме на жените да преминат от чувството на „силни“ чрез подобни реакции към това да са неповторимо и ИСТИНСКИ СИЛНИ чрез своята гъвкавост и чувственост преобръща животите им буквално във всеки един аспект.

Нужно е да погледнете открито и с отворено съзнание на всичко това, за да създадете и запазите здрава връзка с Мъжествен мъж, чието желание, страст, отдаване и отворено сърце копнеете да усещате да се отправят към вас непрестанно.“

Автор: Джордана Токачели / Превод и автор на увода: Силвия Матеева

Източник: HighViewArt