Чувствала ли си някога вина, защото понякога „радостта да бъдеш майка“ всъщност не е никаква радост? Е, за такива моменти, когато си разочарована от родителството, когато ти се иска да избягаш, имаме един ценен съвет.
Да си признаеш, че си разочарована от това да бъдеш майка е истинско табу и обикновено ти навлича куп критики и укорителни погледи. Но нека бъдем честни – на всяка една от нас се е случвало.
Независимо дали новороденото ти не спира да плаче, 5-годишните ти близнаци не спират да се карат, или 30-годишното ти дете още живее в твоя дом, на всеки родител някога му се е случвало да си каже: „Не издържам повече! Да си родител е гадно!“
Преди някой да се засегне, бързаме да кажем, че това чувство на разочарование по никакъв начин не обезсилва колко невероятно е чувството да си родител, не заличава прекрасните спомени, не изличава всичките ви постижения като семейство. Защото да си родител е чудо, прекрасно, животопреобръщащо чудо, което само понякога… е доста разочароващо.
Често родителите, които само дръзнат да си го помислят, са обзети от вина, която само и единствено ни пречи да бъдем щастливи. Ние никога не преставаме да бъдем родители, но това не означава, че цял живот трябва да живеем с такава вина.
Затова нека бъдем откровени и да вземем мерки. Следващия път, когато имаш наистина тежък ден, забави темпото, поеми си дълбоко дъх и издишай бавно. Тогава потърси едно хубаво нещо, свързано с детето ти в този момент.
Сигурни сме, че ще се сетиш за поне едно.
Много често, когато сме разочаровани, не сме разочаровани от децата си, а от самите нас.
Когато децата ни направят нещо глупаво и необмислено, това се отразява на нас и сме разочаровани от себе си, защото не сме успели да превърнем онзи мъничък вързоп, пълен с потенциал, в продуктивен член на обществото.
В такива моменти всички ни е страх, но добрата новина е, че няма нужда да си перфектна. Неперфектните, а просто достатъчно добри родители създават страхотни възрастни. Погледни на родителството като създаването на мрежа. А една здрава мрежа съдържа в себе си и какво? Дупки, разбира се.
Дори и най-добрите родители създават малки емоционални дупки и несъвършенства в децата си, защото всички ние сме просто хора. Но тези несъвършенства позволяват на децата ни да изградят характер, да се научат да бъдат силни, което е важно за всеки възрастен.
Няма мрежа без дупки, няма дете без несъвършенства. Затова не се вторачвай в дупките, прости си за грешките. Всички ги допускаме, но и се учим от тях.
Губим радостта от връзката с децата ни, когато сме прекалено фокусирани върху крайния резултат, а забравяме сегашните малки радости.
Следващия път, когато си разочарована, забрави за крайната цел и се съсредоточи върху красотата, която е пред теб в този момент. Фокусирай се върху взаимоотношенията ви, а останалото ще се нареди.
