Политическите извратеняци се опитаха да надхрачат дори лъжите на Заев.
Пак стана ясно, че са болни тия хорица, неизлечимо болни.
Само един подъл ум може да напише следното:
„Ако се съди по фигурите, които бяха активирани като говорители срещу „кражбата на българска история“… няма съмнение, че става дума за провокация, обслужваща Доктрината Путин“?!
Отвратителна скотщина.

Заев краде Илинденското въстание – а според този хубостник излиза, че онези, които не приемат Историята да бъде фалшифицирана, съчиняват „провокации“ и обслужват Путин?!
Някои хора буквално проституират със себе си, за да направят впечатление.

Съзнават, че никой не ги взема на сериозно, но не се отчайват.
Нахални просяци за вниманието на публиката, те са готови да подхвърлят и най-абсурдната измишльотина – и сетне да се чекнат около нея до припадък.

Вече са на прилична възраст, но си остават все същите разсилни около мижавата нашенска политика.
Но да се упражняват и за сметка на Историята – това вече е прекалено.

Привиждат им се някакви „активирани говорители“ на „Руската доктрина“ – и го казват тъкмо тогава, когато сме свидетели на спонтанното възмущение на широката публика, на хиляди хора – от шашмите на Заев, а и от овчедушието, с което ги приемат нашите Властници.
Само идиотите не могат да схванат корените на това всенародно единодушие.

Прекалено жестоко ще бъде да си представим, какво мислят за подобни типове онези българи, за които думата „любородие“ не е празен звук.

Тия хора обаче имат, все още, привилегията да бъдат дундуркани в „официалните“ медии, които и заради техните притворства се маргинализираха.
Канят ги и някои келяви водещи на телевизионни предавания.

Такава е „свободата на словото“ в ерата на напълно Гноясалия Преход – дори тогава, когато българският Народ е обхванат от рядко единодушие по някой въпрос – например, македонските кражби, „свободата“ се потребява най-често от измамници и фалшификатори.

Тия дни вестникарска публикация ни припомни митовете около някои прочути песни – между които и „Ticket to Ride“ на „Бийтълс“.
Съществували са различни романтични интерпретации за заглавието на тази песен.
Според Джон Ленън обаче, въпросният „билет“, всъщност, бил намек за здравните паспорти на уличниците от Хамбург, с които те удостоверявали, че не са болни от венерически болести.

По дяволите, не е ли време и в наши дни да се въведат някакви паспорти, които да свидетелстват за здравето на някои автори?
Да си проституират, колкото си щат с фактите, но поне да знаем, че са си заразни.

Красимир Каракачанов и той се цани за адвокат на Заев.
В разгара на скандала, даде напоително интервю – но не за отвратителните претенции на македонеца, а за вечно кахърната коалиция на „патриотите“.
Каракачанов се кълне, че „патриотите“ трябвало да са заедно на изборите догодина – разделянето им нямало да е честно към хората.
И сякаш изобщо не схваща, че истинското безчестие е разделянето на „патриотите“ с патриотичната кауза, която зарязаха в някой от джобовете на Падишаха.
А още по-позорно е разделянето им с Историята – понеже тъкмо така се схваща срамното мълчание на ВМРО за скандалите, които спретна Заев.
Но когато човек е зает с пазаренето на самолети, не му е до Историята.

И Каракачанов, и Джамбазки прибягнаха до един от най-тъпите номера на болшевишката пропаганда – отива им като на антикомунисти, реколта 2018-а.
Този номер е извеждането на логиката от един спор и заместването й с аргументи от налуден порядък.
В културата на анекдота, този похват се илюстрира с комичната фраза, използвана от съветския вицов герой в спора му с американеца: „А вие защо биете негрите!“
И сега Каракачанов и Джамбазки защитават дивотиите на Заев с подобни фрази: „А вие, комунягите, защо взривихте „Света Неделя“!

Да не виждаш една кражба, която се извършва днес, в този момент, под носа ти, и да търсиш негри в Историята – е, това наистина е прекалено.
Но, всъщност, нищо не е прекалено, когато идват избори, а пък и Падишахът носи на хвалби.
Героят от известната фолклорна задявка изял най-напред 100 тояги бой, а сетне и един чувал сол – Нашият пък е готов да изяде 100 чувала с хвалби.

Заради особеностите на тукашната „свобода на словото“, доста вестници бяха милозливи към фалшивото извинение на Заев и се държаха като чукундур от виц – за тях бе по-важно да отбележат, че Падишаха е телефонирал на македонеца, а другото е без значение.
Това е „свобода на словото“ от раздела блюдолизане – обаче за сметка на Историята.

„БНТ е храм на свободата“ – казал пък тия дни Коко Каменаров.
За един шеф на държавна телевизия е здравословно да се шегува от време на време.
БНТ наистина е храм на свободата – стига да знаеш, кого да каниш.
Например, добре дошли са онези, които практикуват професията на политическите уличници.
Подходящи са и хора, подобни на един от героите на Скот Търоу: за него било без значение дали има глисти, или собствено мнение.

Потърсих тия дни Коко Каменаров, понеже се притесних за него: говори се, че вече бил осъден на първа инстанция, задето е шофирал в нетрезво състояние.
Та исках да проверя, дали е вярно това. Не можах да се свържа.

БНТ е „храмът на свободата“, обаче за присъдата на шефа й – нито думичка.