Краят на годината винаги е бил изключително емоционален, лично за мен. Идва времето, в което всеки трябва да тегли чертата и да се запита „Успях ли да постигна всичко, което поисках?“.
Съмнявам се, че всички цели са били изпълнени или годишната житейска битка е минала без жертви. Подозирам, че мнозина не са доволни от резултатите си, искали са малко повече или постоянно са преследвали дивите безгранични мечти, без да осъзнават, че гоненето на вятъра никога не завършва добре.
Лично аз винаги виждам годината като един професионален боксов мач – 12 рунда или 12 месеца, в които всеки от нас се изправя срещу живота.
Животът винаги е бил нашият най-голям опонент, понякога не спира да удря бързо и равномерно, друг замахва заплашително и щом ни достигне, земята под краката ни започва да се люлее и фокусът се губи във всичко. А колко от нас стават жертва на онези удари под пояса?
Пиша тези редове за онези, които в един момент са свалили гарда и са паднали по гръб. За онези, които дори в един момент са загубили пътя си, зачеркнали са всичките си планове и просто са започнали да живеят ден за ден.
Дали това е депресия, дали е разочарование или давеща горчилка в устата, нямам никаква представа, но знам, че всеки от нас има нужда да чуе само едно: „Всичко е наред! Спокойно, ще се изправиш!“.
Това са редовете за онези, които сега са в леглото, гледат тавана и се опитват да не плачат. За хората, които са вярвали, че са разгадали и най-дълбоките житейски тайни и за тази си дързост са били наказани.
Това е за онези хора, които виждат как всички около тях са постигнали своите мечти, а те самите стоят изгубени в някакво безвремие. Това е за онези, които вярват, че не са постигнали абсолютно нищо и не са добри в абсолютно нищо.
Знам, че всички вие се намирате зад високо вдигнатите стени и не допускате никого до себе си, защото знаете, че хората могат да бъдат зли и колкото по-близо са, толкова повече щети могат да направят.
Дори и да сте опрели гръб в стената, аз ви гарантирам, че ще оцелеете. В момента не виждате светлината в тунела и потъвате в пълен мрак. Този момент да изглежда като цяла вечност, а един ден ще е прашинка в една цяла пустиня от емоции.
В момента може да ви е тежко, в главата ви да се въртят милиони разноцветни мисли, а зад гърба ви да липсва дори скромната надежда, че утре всичко ще е наред, ала нощта е най-тъмна преди зазоряване.
Един ден всичко това ще е минало, бурята на емоциите ще е измила и последните лъжливи хора от вас, а вие ще чувствате онази сила, за която никога не сте подозирали, че съществува. Победителите не се раждат, това са онези губещи, които са успели да научат уроците си и са спрели да повтарят едни и същи грешки.
Цялата тази емоционална въртележка е тук, за да ви направи по-силни и по-добри. Всяко изпитание идва в живота, когато сте готови за него и вместо отчаяние и постоянното самообвинение в провал, трябва да го посрещнете с усмивка, защото сте готови да станете по-добри. Аз съм сигурен, че имате силите да го направите и ще се справите!
