Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:

-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?

-Моля за извинение, – отговорил странникът без да забавя ход – бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.

-Е, какво пък, – промълвил Хинг Ши – чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.

-Надявам се, че истината му се е открила? – полюбопитствал нетърпеливият пътник.

-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.

-И какво казал той?

-Казал, че смисълът е в избора…

-Благодаря ти за беседата! – казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.

– … избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.

Пътникът бил вече далеч. Той бързал…

Често изпитваме неудовлетворение, защото смятаме, че смисълът на живота ни е да достигнем дадена цел – да имаме мечтаната работа, да отидем на мечтаната почивка или да получим мечтан подарък. Обикновено се случва така обаче, че дори след като постигнем мечтите си, оставаме недоволни и търсещи. Смисълът на живота всъщност се крие в това да изпитваме щастие, докато живеем, да открием очарованието във всяко едно нещо, с което се захващаме и да го правим с удоволствие. Всичко останало е просто крайпътен знак по пътечката, наречена живот, важно е с какво чувство вървим по нея, а не каква е крайната цел.