Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили.

– Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах.

– Много просто, сега ще ти обедня. – казва баща му.

– Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това – за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега.

Иванчо се почесал по главата:

– Май ще трябва да си помисля една нощ..

През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската.

На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи.

– Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна…