В рамките на една седмица бяха пребити две деца – едно съблечено момиче и момче, което беше пребито от шестимата си съученици, а след това откарано в болница.

Това не е първият случай, а навярно няма и да е последния. Възможно е, докато пиша тези редове, някъде там да пребиват друго дете. Това не се случва само в София или Разград. Не се случва и само в България. Това се случва навсякъде по света.

Изпращаме децата си на училище с мисълта, че са добре, но така ли е наистина? Не.

Не, само че това се случва във всеки град или във всяко училище, но то се случва във всеки клас. Случва се още от детска възраст. Случва се на детската площадка, а тъжния факт е, че там има и възрастни, които нищо не правят по въпроса.

Може би, защото не закачат собственото им дете или защото си мислят, че това е „просто игра“, че не вреди на никого и те са малки.

Но ако не се обясни на децата още от малки кое е редно и кое не е, те смятат, че това е нормално и веднъж израснали с идеята, че е нормално да се удрят връстници, те стават дори по-смели в постъпките си.

На 7-годишна възраст отиват на училище, вече убедени, че могат да проявяват насилие спрямо по-слабите си съученици. Обикновено тези деца са лидерите в класа, които се сприятеляват с още две-три деца като тях и подлагат на тормоз най-слабите.

После тези лидери отиват в гимназията вече доказали се „мъжкари“ и „биячки“ с десетки боеве зад гърба си, които се мислят за кварталната мутра от „Под прикритие“. Насилието продължава, щетите стават все по-големи, стига се до полиция, но защото рядко получават по-сериозно наказание от мъмрене и евентуално два шамара от родителите, вдигат рамене и продължават, защото знаят, че пак ще им се размине.

Завършват гимназията, някои и университета, едни си намират хубава работа, на други им се е сбъднала мечтата и стават кварталната мутра. Създават семейства – разбира се със слабохарактерен – тяхната доживотна жертва. Тогава тези „лидери“ тормозят семейството си, а техните деца стават „лидерите“ в училище и така до безкрайност.

Полът и оценките не са решаваща роля при насилието

Грешно твърдение е, че само двойкаджиите тормозят другите деца. Отличниците също могат да проявяват същата агресия, ако не и по-голяма. Грешно твърдение е, че и момчетата са по-големи насилници, а клипчето на 13-годишното момиче, което е бито и съблечено от други момичета го потвърждава.

Защо децата проявяват агресия?

Факторите са много, но признаците, че детето ви е склонно към агресия си личат от най-ранна възраст (4-5 години).

• Семейството

Много от децата-насилници са малтретирани вкъщи от единия родител или от двамата, а след това детето пренася агресията, упражнена върху него към своите по-слаби връстници. Защото това е „нормално“. Това му е показано у дома, че по-силният тормози по-слабият. И докато вкъщи той е по-слабият и е жертва, в училище той може да бъде по-силният и агресорът.

Но не само тормозените вкъщи деца стават насилници. Дори и внимателно обгрижваните проявяват агресия спрямо другите. Защото родителите не са му обяснили кое е редно, толерират всяко негово действие от любов. А и донякъде е „успокояващо“, че децата им са насилници, можеха да са от другата страна – жертвата. Кой иска детето му да бъде бито?

• Телевизията и компютърните игри

Децата от малки са залети с пумията на агресията – навсякъде са заобиколени от нея – телевизия, игри, клипчета в Интернет. В 21 век, когато технологията е развита до високо ниво, а децата имат смартфони от люлката, имат достъп навсякъде. Дори вкъщи да им е обяснено, че „така не е хубаво да се прави“, истинският им учител, който ги учи какво е хубаво и какво не е Интернет. Днешните деца имат достъп до всякаква информация, достатъчно е да потвърдят, че имат навършени 18-години.

Децата попиват като гъба – видели са как „Куката“ троши бутилка в главата на някого – щом всеобщият български любимец го прави значи е редно, хубаво и добро. И вместо да се изфука с новата си количка, детето се фука с бойните си умения, за да се хареса на другите деца. Но детето не е виновно, защото Интернет не му казва „това е лошо, не го прави“, а то не знаещо си мисли, че прави добро.

Е, докато купувате смартфони на децата си и ги оставяте безпризорно до всякаква информация в Интернет или вие самите проявявате агресия вкъщи, не се чудете защото детето вие е лошо.

Няма лоши деца, има лоши родители!

Автор: Габриел Димитрова