Дали гримът е нещо, което подчертава харизматичността и чара на една жена или я превръща в мраморна статуетка?!
Струва ми се, че имаме навика да се намираме в двете крайности – или не носим никакъв грим и приличаме на болни, или изрисуваме лицето си и то остава някъде на около 10 пласта под това, което хората виждат.
Смятам, че прикриването на дефектите помага на всяко едно момиче да се чувства по-уверено и красиво, но понякога свикваме да се виждаме с тежък грим и не можем да излезем от вкъщи без него.
Също така много момичета не обръщат правилното внимание на проблемите си – често поради недоверие вместо да отидем на кожен лекар, ние предпочитаме да замажем положението с един куп продукти, които запушват порите на лицето ни, изтъняват портфейла ни и мацат всичко, до което се докоснем.
Недоверието у лекарите относно кожни проблеми е съвсем разбираемо – всеки един от нас има поне една приятелка, която е набухана с кортикостероиди, от които е качила килограми или по една или друга причина не се чувства добре. Това е така, наистина.
Самата аз се страхувах, когато лекувах обрива на врата си, защото в общи линии никой нищо не ти казва – седни, легни, сега ще заболи, намажи се с това, а като попиташ кое какво е и как тялото се повлиява от него, медицинските сестри вдигат ръце безпомощно, а лекарите подбират думите си много внимателно.
В крайна сметка истината е такава – медикаментите са опасни, когато се използват за продължителен период от време. Относно лекарите не мога да говоря – дали са добри или не е много спорно решение – понякога разбираш това след много време.
Фактът е следният – щом не си се оправила с лайка и мед, значи има някаква причина, поради която трябва да преминеш през това предизвикателство – има нещо, което не си разбрала; нещо, което не искаш да приемеш; нещо, което не искаш да промениш.
Да, вярно е – кожата се влияе от времето, въздухът около нас, храната, хормоните и т.н., но поне половината от показателите зависят от нас самите.
Да, храната е блъскана с боклуци, злоупотребява се на тема био и органик продукти – скъпи са и половината от тях са недомислени (като енергийните барчета с чиа – чиата се кисне, не се яде от пакета с лъжица), но нещо, което не зависи от индустрията е твоето отношение към храната, обичта към себе си, себеуважението и вярата, че ти заслужаваш нещо добро и качествено.
Ами… това е, не искам да става прекалено дълго. Всеки се бори със своите си демони и това е повече от нормално. Важното е да го осъзнаваме. Акнето и нуждата винаги да сме с перфектната очна линия може да са просто порив на растежа, но може да са и подтискани проблеми и недостатъчна любов към себе си.
Замислете се в каква светлина ви виждат любимите хора – може ли момчето до теб, най-добрата ти приятелка или майка ти да те докосне закачливо по лицето или трябва след това скришно да си изтрие ръката в дънките?
Хилядата лайкове и кочината зад теб също не са гот. За какво са ти? Защо като качиш такава снимка събираш толкова много харесвания, а като качиш най обикновена снимка със семейството си не?
Самочувствието ли си храниш с тъпите и арогантни коментари от непознати момчета? Защо трябва да сме такова консуматорско общество – гъз с два палеца за скролване?! Светлосянката по лицето е нещо страхотно, което го извайва, но необходимо ли е да ходиш така до магазина или може да го запазиш за по-специални случаи.
Истината е,че честото натруфено гримиране се изтърква, хората свикват с тази ти визия и в крайна сметка не можеш да покажеш себе си, такава каквато си. Искаш ли това?
Свикнали сме винаги да сме в най-добрата си форма и перфектен външен вид, а това не е нормално състояние на тялото ни.
П.П. С този текст искам просто да споделя личното си мнение, без да обиждам никого. Знам, че това е болезнена тема и отношението на човек често може да бъде разбрано погрешно. Аз също имам кожни проблеми и се боря с това. Съобщението, което искам да ви предам е – замислете се защо ви се случва…
Автор: Преслава Петрова
