fbpx

ГЕРБ поема към своя политически залез

759

Не “Европа ни чува”, а “Като не върви, не върви” би трябвало да е предизборният слоган на ГЕРБ.

Всичко, до което се докосне в актуалната кампания изборджийският корифей Цветан Цветанов, отива накриво. Гафът с “Европа ни чува” си е чисто негов и на предизборния му щаб. При публичните си прояви панически избягва въпросите, свързани с имотните скандали, и предпочита да говори за слънчевото време и за Европа, защото “аман от битовизми”. Последното партийно мероприятие, планирано, все едно нищо не се случва, а ГЕРБ сякаш е на гребена на вълната, бе представянето на партийната листа съвместно със СДС за евроизборите, пише Людмил Илиев във вестник Сега.

Представянето на листата с кандидати за евродепутати беше по-скоро модно ревю, на което претендентите за Европейския парламент (ЕП) дефилираха пред камерите, съпроводени от ръкоплясканията на подбрани представители на партийната номенклатура и одобрителните погледи на началството.

Презентацията беше оставена в ръцете на Цветан Цветанов сякаш като свидетелство, че високият му статут в политиката дори не е нащърбен от имотния скандал.

За кандидатите, реално погледнато, не разбрахме почти нищо освен незначителни детайли – един бил много активен в младежките структури, друг живял години наред в чужбина, трети бил „разпознаваем сред пчеларите” у нас. Цветанов много държеше да сподели и разни свои лични впечатления. „Все се шегуваме с нея как аз имам три момичета, а тя – три момчета”, бъбреше жизнерадостно зам.-шефът на ГЕРБ по адрес на една съвсем непозната кандидатка. Това е много сладко и забавно, но щеше да бъде по-добре, ако бяхме разбрали с какво въпросната дама може да бъде полезна в ЕП.

Всъщност точно на този най-съществен въпрос – защо трябва да бъдат пратени тези хора в Страсбург – ГЕРБ не можа да даде отговор. „Нямам съмнение, че тази листа е по-добра от всяка една. Нямам съмнение, че непредубеденият човек вижда успели, млади, знаещи, можещи и красиви хора”, убедено говореше Бойко Борисов. Добре, защитаваш си хората, ама кажи какво ги прави толкова по-добри и успели в сравнение със стотиците други, които също ще се явят на евроизборите. Защото доказателство за това нямаме, освен че водещите кандидати на партията се готвят да изкарат трети мандат в Европарламента. А това, откъдето и да го погледнеш, не е техен личен политически успех, а партиен. Кариерата на тези хора започва с обвързването им с ГЕРБ и най-вероятно скоропостижно би приключила, ако тази връзка бъде прекъсната.

Но нека да проследим рехавия списък с „постижения” на водещите претенденти, с които ГЕРБ ги рекламира пред публиката. Ева Майдел (№4 в листата) беше провъзгласена за двигателя зад решението на ЕП да бъдат уеднаквени таксите за трансгранични плащания в евро между страните членки, които са в еврозоната, и онези, които са извън нея. „Това е силата на ГЕРБ”, триумфално обяви Цветанов. Не, това е силата на ЕК, която направи законодателното предложение за орязването на потребителските такси преди година. Както и на Европейската народна партия (ЕНП), застанала зад идеята на ЕК. Майдел беше просто докладчик по предложението в ЕП.

Андрей Новаков (№3) беше представен като „човекът, който за всички вас е по-разпознаваем с трибагреника, който носеше по време на протестите пред европейските институции, свързани с пакета „Мобилност”. Освен че е развявал байрака, други заслуги Новаков няма.

Стигаме до Мария Габриел – водача на листата. Фамозното около нея беше безцеремонният начин, по който Борисов, последван от гравитиращите около ГЕРБ медии, набързо й наложи да носи отново моминското си име Неделчева. Просто Борисов се усети, че чуждестранната й фамилия не пасва на претенциите на партията, че Габриел е станала еврокомисар, за да прокарва националните интереси в Брюксел. Що се отнася до активността й, едва ли някой би могъл да се сети за такава, освен упоритото й присъствие на всички възможни форуми, посветени на фалшивите новини.

Това, което отличава тази групичка, освен пълната й посредственост и липса на сериозна деятелност, е, че поражда впечатление за безсилие и изчерпаност в ГЕРБ.

Партията очевидно не може да извади пред публиката нито нови хора, нито нови идеи. Показателно е, че по време на представянето на листата не се изговори и дума за програмата, която ще следват представителите й в ЕП.

Изчерпването на партията проличава и във вътрешнополитически план. Управляващите вече са безсилни да попълнят кадровите поражения, които търпят от вихрещите се скандали. Това се видя в издигането на Данаил Кирилов – шефа на парламентарната правна комисия, за правосъден министър на мястото на повалената от имотната афера Цецка Цачева. Буквално всяка законодателна инициатива, подета от Кирилов, е започнала и приключила с шумни публични кавги, правни безсмислия и безобразни законови решения – от Изборния кодекс до антикорупционния закон. Какво си мисли Бойко Борисов?

Още по-проблематичен за партията се явява предизборният съюз със СДС. Едва ли има човек в тази страна, който да възприеме насериозно аргумента на герберите, че ЕНП е поискала обединението, за да не се разпиляват десните гласове. Това е признак, че

ГЕРБ се съмнява в собствените си сили и търси на сляпо начин да се утвърди по-стабилно на политическата сцена. Да не забравяме, че Борисов и хората му винаги са казвали, че партията трябва да се явява самостоятелно на избори, защото така се доказва силата й. Толкова дълго го повтаряха, че това стана част от политическата традиция на ГЕРБ. Е, по-сигурен знак, че сред герберите цари усещане за безизходица, от коалиция с упадналия СДС едва ли може да има. За съюза с партията на Анастасия Мозер “Обединени земеделци” въобще да не говорим.

Отгоре на всичко имотният скандал, обхванал високопоставени фигури в партията и управлението, принудително вкарва герберите в ситуация на кръгова отбрана. Неслучайно Борисов предупреди кандидатите, че трябва да бъдат „добронамерени и градящи”, а не „кучки”. Иначе ще се оплетат в негативната реторика, заобикаляща аферата. Това обаче не е решение, защото враговете на ГЕРБ хитро посочват като проблем модела, който управляващата партия налага в страната. В случая хватката е мъртва, тъй като герберите не могат да представят алтернатива на самите себе си.

А точно това е, което им трябва, ако искат да постигнат нещо на тези избори. В момента силата на ГЕРБ идва от слабостта на неговите противници. С листата за евроизборите партията създава впечатление за приемственост, но в негативен смисъл поддържа същите хора и дневен ред, защото не разполага с нищо по-ново и значимо, върху което да стъпи. И ако скандалите около властта продължат до изборния ден, както се очертава, твърде вероятно е по-малки формации да отхапят от депутатските места, които управляващите смятат със сигурност за свои. Тогава представата, че ГЕРБ е поела към своя политически залез, която се прокарва от известно време насам, ще се затвърди.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...