Отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов написа Галина Лачева във връзка със заявлението му, че „маха“ Истанбулската конвенция и връща дебата отначало, защото хората били уплашени от нея.

Преди 25 години Галина е отвлечена, насилвана и държана в плен от четирима мъже. За да се спаси, тя скача от петия етаж на апартамента, в който е затворена. Оцелява, а впоследствие четиримата извършители са заловени и съдени, а жената разказва историята си публично – пред в. „24 часа“.

Стойко Кунвен е осъден на 8 г. и умира в затвора, Румен Николов – на две. Радослав Н. Ранчев и Генчо Б. Гушков са пуснати под гаранция от съдията по делото, гледано в Пазарджишкия окръжен съд.

Публикуваме писмото без редакторска намеса:

„ОТВОРЕНО ПИСМО

От едва оцеляла от насилие жена

Във връзка с оттеглената ратификация на Истанбулската конвенция

Господин Борисов,

Обръщам се към вас от позицията на най-пряко засегната от въпроса за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие – жена, пострадала от насилие, една от милионите[1], с гледна точка, която по някакви причини остава в гъста сянка в пространството на обществения дебат по темата и не се взема предвид, въпреки официалните Ви твърдения, че при решението да оттеглите конвенцията от дневния ред на правителството, сте отчели всички мнения.

Обръщам се към Вас от перспективата на едва оцеляла без институционална помощ след отвличане, групово изнасилване и държане в плен, при преживени пет предходни опита за изнасилване, трайни травми както за мен, така и за моите близки, с всички вторични последици.

Обръщам се към Вас като личност, дълбоко омерзена от подмяната на дебата за конвенцията срещу насилието, позволила противоконституционното оспорване на човешки права за определени групи граждани дори от най-високите трибуни на държавната, наддържавната и религиозната власт и пренебрегването спешните нужди от адресиране без никаква дискриминация на огромния проблем с насилието в българското общество поради омраза, егоизъм, страх и невежество.

Обръщам се към Вас като дипломиран английски филолог, феминист по призвание и социален активист, наясно с изопачената с явно користни цели научна концепция за джендър, предизвикателствата за превода й на български език, присъствието ѝ във вече съществуващото българско законодателство и нуждата от популяризация на всички аспекти на борбата за равенство на половете и отстояването на човешките права въобще.

Обръщам се към Вас като опитен образователен кадър.

Обръщам се към Вас като майка, загрижена за израстването на дъщеря си в здрава и спокойна среда, за превръщането й в жена, чиито права и свободи са реално гарантирани в родината ѝ. Загрижена и за всички останали деца на България.

Обръщам се към Вас като емпатично човешко същество, с което се свързват мнозина отчаяни от институционалната неефективност и масово невежество жертви на насилие, в търсене на подкрепа, надежда, съвет за оцеляване.

Обръщам се към Вас и като гражданин, непредставляван от никого в настоящото управление, с убеждението, че това, което ни прави граждани е:

– прякото и активно участие в организацията на обществения живот;

– личната отговорност за надскачането на стремежа към частна облага и отстояването на интереса на обществото като съвкупно цяло, успоредно с обслужването на инвидивидуалния интерес;

– грижата за достойнството и подпомагане самоовластяването на всички неравнопоставени, сред които попадат хората в риск и жертвите на насилие, борещи се да оцелеят.

Обръщам се към Вас с настояване да преразгледате въпроса за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие и да подходите към него като гражданин. Нещо повече – като гражданин с многократно умножена отговорност, заради привилегировано овластената позиция, в която се намирате.

Джендър образование по ненасилствена комуникация и опазване на половото равенство, превантивно и възстановително правосъдие, ефективно правораздаване, здравеопазване и социални грижи за превенция и лечение на травмите от преживяно насилие са все сфери, в които имате възможност да оставите позитивен отпечатък далеч не само с ратификацията на Истанбулската конвенция.

Чуйте настоящите и бившите жертви! Не допускайте бъдещи! Поемете своята отговорност!

С достойнство,

Галина Лачева