Една нощ, мъжът, страхлив човечец, не може да заспи. Навън буря, гърми, трещи. Него го е страх. Жена му до него си спи спокойно.

Изведнъж в стаята влиза с черно наметало и коса в ръката един образ и казва:

-Райчо, аз съм Смъртта. Дошла съм за душата ти.

И той мигнал, мигнал, преглътнал, сръгал жена си с лакът и казал:

– Душа, за тебе са.