Достойният българин и езиковед проф. Стефан Брезински си отиде от този свят дни след 86-ия си рожден ден.
С безкрайната си любов към изящното слово той беше справедливо ироничен към пропуските и безжалостно саркастичен, когато срещаше откровено невежество.
От него научихме, че пословицата “Език мой – враг мой” може да има и положителен “двойник”, защото вещият с думите би могъл да каже: “Език мой – благ мой”.
От всички тънки познавачи на родния език той посвети най-много време и усилия на медиите, през целия си академичен път преподаваше медийна стилистика.
За неговото достолепие като езиковед и личност напомня писателят и издател Димитър Томов:
“Стефан Брезински бе приемник на големи български езиковеди като професорите Александър Балан, Любомир Андрейчин, Беньо Цонев и Стефан Младенов.
Самият той владееше до съвършенство българския синтаксис и подготви поколения студенти с много упоритост и взискателност. Не пишеше лесно добра оценка докато не се увереше, че студентът владее умело синтаксиса.
В години, когато много хора се стремяха към политическо удобство, той нито беше член на партия, нито имаше политическа обремененост.
Стефан си запази достойно поведението без да е политически оцветен. Всички се отнасяха към него с изключителен респект.
Познавах го отблизо като преподавател и издател.
Той имаше великолепно чувство за хумор, следеше отблизо процесите в българския език и литература. Четеше много и се радваше на всеки български талант – млад или стар.”
Проф. Стефан Брезински е роден в град Златарица.
Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Преподават му проф. Любомир Андрейчин и акад. Владимир Георгиев.
През 1959 г. става асистент в СУ, а през 1972 г – доктор на филологическите науки. От 1974 г. е доцент, а от 1983 – професор в най-старото ни висше училище.
В продължение на 44 години преподава съвременен български език.
Автор е на 16 книги.
Поклон пред светлата му памет.
